Различният Пламен Константинов

Неуспехът на родните национали във финала на Световната лига разбуни духовете сред фенове, специалисти и анализатори. В събота вечерта във Варна българските волейболисти бяха тотално надиграни от французите, независимо че играчите ни имаха и своите моменти за постигане на нещо повече. 24 часа по-късно на не малко места в интернет дори се прокрадна идеята за оставка на Пламен Константинов.

Селекционерът безспорно има своите противници. Така беше още докато носеше екипа на националния тим като играч, ситуацията не се е променила кой знае колко и сега. И да, вероятно и той допусна своите грешки, за да се стигне до този резултат. Истината обаче е, че в момента подобни дискусии са абсурдни и по-скоро биха навредили, отколкото помогнали на националния отбор.

В България за разлика от останалите балкански и европейски страни трудно осъзнаваме, че за да има резултати в колективните спортове преди всичко са нужни търпение и спокойствие. Честите и резки промени не помагат на никого. С двойна сила това важи за национален отбор, който така или иначе се събира за кратко време и възможността треньора да моделира играчите според собствените си разбирания е сведена до минимум.

Доказателството е точно националния отбор по волейбол, който от 2009 г. насам смени петима треньори. И резултатът – едно четвърто място на игрите в Лондон и нищо друго.

Първото състезание под ръководството на Константинов бе пълна катастрофа. На световното първенство в Полша тимът ни изигра един единствен силен мач – срещу Русия и толкова.

Тази година ситуацията изглежда различна. А и треньорът изглежда различен – по-уверен, с повече надежда въпреки че целта, която лично той си бе поставил – спечелването на Лигата – така и не бе изпълнена.

„Вярвам, защото виждам, че повече хора започват да мислят по един различен начин. Отборът е близко до топ отборите, но може би в този момент не е топ, не е отбор, който да е готов да спечели медали. Мисля обаче че има база за израстване. С един мач не започва и не свършва света”, призна в интервю за bTV в неделя Пламен Константинов

Всъщност именно Пламен е първият треньор, който в последните години се ползва с толкова голям кредит на доверие от страна на публиката. Доказват го аплодисментите, с които в събота бе изпратен тима, усмивките, опашките за автографи пред и в залата във Варна, сравнително малкото негативни коментари. Последният такъв май бе Мартин Стоев.

Никой от останалите в този период от шест години, които делят Стоев и Константинов, не успя да постигне подобно нещо. И вероятно не е случаен факта, че става дума за двама души от едно и също поколение. Онова, което доста време наричахме „златно”.

Треньорът Пламен Константинов обаче е доста по-различен от играча Пламен Константинов. Докато все още носеше екипа и на националния отбор, и на различните си клубни отбори Пламен трудно можеше да убеди когото и да било, че може да бъде успешен треньор.

Той бе нервен, често влизаше в спор със съдии, ръководители, съотборници. За конфликта му с Владо Николов продължават да се разказват легенди. И все още не са малко онези, които са изненадани, че двамата работят толкова добре заедно и като играч и треньор.

Горе-долу същото важи и за работата на Константинов с ръководството на федерацията, с което като активен състезател също имаше не малко спорове и разногласия.

Достатъчно е да се припомни все още неизяснената докрай история с допинг пробата на настоящия селекционер преди игрите в Пекин 2008 и двукратното му прекосяване на половината свят, за да докаже по-скоро на родните ръководители, че не става дума за забранени вещества.

Всъщност заради всички тези проблеми и натрупани противоречия, а и заради богатството на езици, които говори свободно и големия опит мнозина очакваха да започне кариера на ръководител.

Нещо повече, през 2009 г. всички, които малко или много се интересуват от спорт, очакваха именно той да бъде новия спортен министър. По стечение на обстоятелствата обаче това не се получи. И след кратко колебание Пламен остана в играта, но като треньор.

И сякаш със смяната на позицията Константинов пренастрои и мисленето си.

„Сега съм по-спокоен. Но има моменти, в които виждаш, че пада духа на отбора, че започват да се отказват и трябва да ги събудиш. И понякога трябва да се повишава и тон. Освен това понякога трябва да се накъса играта, трябва да се захапеш и със съдиите, да спреш противника.

Има различни методи, които един треньор трябва да опита. Единствената огромна разлика е, че не можеш да влияеш пряко. Правиш го косвено, чрез играчите си, чрез онова, което им казваш”, обясни Пламен пред bTV.

Може би и затова резултатите му не закъсняха. Българският селекционер постигна успехи и в Турция, и в Русия където до този момент бе клубен треньор. Бягат му все още големите постижения с националния тим. Шанс за поправителен обаче има. И той се нарича Евро 2015 в България.

Първенство, от което Пламен трябва да се възползва, за да покаже, че може да се справи и като треньор на този отбор, точно както го правеше като негов капитан.