„А” група стартира... но е нормално да не сте развълнувани

И в петък, докато едни тръгват на дълги уикенди по морето, други слагат ракията да отбележат края на работната седмица, а трети търсят някой басейн да натрият носа на жегата, Славия и Локомотив (Пд) откриват „А” група.

Изречението е хвърлено по средата на нищото, точно както ни идва стартът на сезона в първенството.

Няма кой знае какво да се анализира, да се прогнозира и да ни развълнува. Рутинно, та чак сиво. Например като едни 400-500 зрители, които ще гледат наживо старта на стадион „Славия”.

Да се върнем назад към летните дни на 2012-а.

Първи кръг, Левски – Ботев. Над 3000 пловдивчани атакуваха „Герена”, общо публиката беше поне 10 000.

Страхотен мач, домакините биха с 3:1, а емоциите владяха новините седмица след това. Пуснете си клипчетата с атмосфера от двубоя, ако не вярвате.

Тези дни, но през 2013-а. ЦСКА – Локомотив (Пд), първи кръг. Над 12 000 са изпълнили „Армията”, за да подкрепят отбора си, който едва не изчезна онова лято. Над 1500 са пловдивчани. Страхотна атмосфера, въпреки че мачът завършва 0:0.

12 000? Едва ли ще има толкова на всички стадиони този уикенд за първия кръг в „А” група.

И не, защото на хората не им се ходи по трибуните, или пък заради отпускарския сезон.

Футболът ни посивява, липсва интригата, липсва колоритът.

Вече и вечно дерби липсва, а в интерес на истината това остава мачът, който запалва най-много емоции независимо от формата на отборите и качеството на играта на терена.

Без ЦСКА и Локо (Сф) – погледнато реално единствените два отбора, които в определени моменти миналия сезон застрашиха Лудогорец, първенството е обречено на сивота.

Левски, другият стълб с огромна обществена подкрепа редом с „червените”, е обезличен кадрово и сериозно  компрометиран управленски.

Защо ли? Питайте тези, които не отидоха на представянето на отбора миналата седмица. Те имат отговор.

Преди 20 години за първи път се роди лафът: Футболът е отражение на всичко, което става в държавата.

Родиха го футболните управници, за да оправдаят падащото ниво на показваното на терена. Кое друго било наред, та да е наред футболът...

Е, вече можем да се съгласим. Играта, която обичаме до лудост, наистина се превърна в огледало на ежедневието ни.

Обезличени и смачкани от конюктурните силни на деня, пречупени в менгемето на цензурата и белязани с недоверието, създадено от години на политика на „свои и чужди”. Вече пренесена и във футбола.

Никой левскар или цесекар няма да понесе безболезнено обезличаването на двата гранда.

Единият е във „В” група, другият – засега на изкуственото дишане на няколко от силните на деня. Но те не са от хората, които строят и оздравяват... По-скоро ще си нарисуват лицето със сините боички популистки, след което ще дръпнат кабела на апарата за кислород...

И така – стига лирично-злободневни отклонения. Стартира новото първенство.

Но вместо „ликуй народе” в деня, който преди чакахме с нетърпение цяло лято, сега и едно „хаирлия да е” няма да чуем.

Куриозно, толкова години се говореше как „А” група трябва да е с 10 отбора, за да се вдигнела конкуренцията, че и качеството. Е – ето, с 10 е.

Остава да има и кой да я гледа.

Сал едно пожелание от БФС за успех на всички отбори и убеждаващо ни (неубедително) колко интересно ще е първенството ни остана. И то бе гротескно, в унисон с това, в което се е превърнал футболът ни.

Честит нов сезон!