Жул Бианки – загубеният талант

Всеки пилот, идващ от семейство с традиции и постижения в автомобилните спортове трябва да се справя с по-големите очаквания, които имат феновете и медиите към него.

При Жул Бианки, който почина рано тази сутрин в болница в Ница случаят беше точно такъв и 25-годишният французин се справяше отлично с този товар.

До катастрофата в Гран при на Япония миналата година.

Чичото на Жул – Люсиен, е печелил „24 часа на Льо Ман”, карал е във Формула 1, а Жул буквално израства на семейната картинг писта в Антиб на френската Ривиера. А преди него дядото на Жул Мауро има в кариерата си световна титли в GT състезанията.

Кариерата на Жул в картинга стартира сравнително късно – на 10 години, но той прогресира много бързо, след което се прехвърля в малките формули – през 2007 печели титлата във френската Формула Renault като взима пет победи през сезона.

За сезон 2008 Жул е вече пилот в европейската Формула 3, където кара за френския тим ART Grand Prix – през тази година той печели авторитетното състезание „Мастърс от Формула 3” на пистата „Золдер” и завършва на 3-о в европейския шампионат.

На следващата година Жул остава във Формула 3 като негов съотборник е сегашната звезда на Williams Валтери Ботас, а в тима са още Естебан Гутиерес и Адриен Тамбе. През 2009 Бианки е още по-силен и доминира в хода на сезона като си осигурява титлата с девет победи от 20 старта. Това му представяне не остава незабелязано и интересът към него се покачва.

Французинът решава да не се разделя с ART и през 2010 преминава с тима в сериите GP2, а по-късно през сезона е избран за тест пилот на Ferrari за сезон 2011 година и става част от новата академия за пилоти на Скудерията.

През 2010 и 2011 Бианки завършва на 3-о място в крайното класиране, а през 2012 Жул стартира и в шампионата Формула Renault 3.5, като става и тестпилот на Force India и участва в девет свободни тренировки във Формула 1. През този сезон французинът изпуска да спечели титлата във Формула Renault 3.5 – три победи и пет качвания на подиума, но това се оказва недостатъчно за крайния успех.

Първата битка на Жул за титулярно място във Формула 1 се оказва неуспешна – той се бори за позицията на Нико Хюлкенберг, който напуска Force India, за да премине в Sauber, но не успява.Така идва възможността през 2013 да кара за опашкаря във Формула 1 Marussia и Жул се възползва от нея.

Още във втория си старт във Формула 1 Бианки завършва 13-и, а точно това класиране осигурява на тима 10-ото място в класирането при конструкторите и за първи път отборът от Банбъри изпреварва Caterham в битката в дъното на подреждането.

През 2014 Жул донася най-големия успех в историята на Marussia – осмо място на финала в Гран при на Монако, но след наказание е класиран девети. Тези 2 точки за руския тим осигуряват парите от наградния фонд, които на практика спасиха отбора от банкрут в края на миналата година.

Два месеца след успеха в Монте Карло Бианки участва в тестовете след Гран при на Великобритания и постига по-добри резултати от Кими Райконен, като оглавява и класирането в хода на изпитанията.

Бианки стана първият пилот, загинал след инцидент във Формула 1 след легендарния Айртон Сена, който катастрофира на 1 май 1994 година на „Имола”.