Класиката с марка „Аякс“

В наши дни холандският Аякс си остава гранд само на вътрешната сцена, а в континентален мащаб изпълнява ролята на доставчик на качествени футболисти за други клубове.

20 години изминаха, откакто амстердамци за последно бяха на върха в Европа, а усещането е, че това се е случило в един друг свят. Онзи Аякс на Ван Гал можеше да се нареди сред най-добрите тимове за всички времена, ако звездите му не бяха изкупени набързо от Милан, Барселона и компания.

Големият мач: Аякс – Байерн 4:0

През 1973 г. Аякс се изправя срещу Байерн (Мюнхен) в първи четвъртфинал за КЕШ.

Амстердамци често разменят позициите си и за съперника става изключително трудно да намери противодействие.

Защитникът Хорст Бланкенбург изнася топката, преминава централната линия, след което остава някъде в средата на терена, сякаш е класическа „десетка“.

Аякс обаче успява да запази постройката си, дори централният бранител да се озове на десния фланг на атаката. В основата на тази игрова философия стои дисциплината и желанието да се раздаваш за отбора.

Защитниците пък трябва да са не по-малко технични от халфовете и нападателите.

Когато Бланкенбург се включва в атака, Ари Хаан и Гери Мюрен го покриват. Това обяснява как Хаан, който никога не е бил класически централен бранител, играе на този пост на световното през 1974 г.

Друга отличителна характеристика на класическия Аякс е пресата. В първите 15 минути на четвъртфинала през 1973 г. Байерн е принуден да се окопае пред собствената врата и трудно успява да задържи топката в свое владение.

Аякс действа с трима „чисти“ защитници, а седем души се стремят да отнемат топката от противника (единият бек задължително се включва в пресата).

Ключова роля има Йохан Нескенс – с изключителен хъс и невероятно издръжлив, което му позволява да гони съперниците докрай и да се връща навреме на мястото си.

Да не забравяме изкуствените засади, останали в наследство от Михелс и състава от 1970 г. Тогава централният бранител Велибор Васович за първи път е започнал да „дърпа“ напред, оставяйки невнимателните противникови нападатели зад линията на защитата.

Байерн изважда огромен късмет да се оттегли на почивката при нулево равенство. Вратарят Сеп Майер допуска поредица от нехарактерни грешки.

През втората част движението на „аяксите“ става още по-бързо и премерено. Поредният гаф на Майер се оказва фатален. Той отбива далечен шут на Хайнц Шилхер право в краката на Хаан, който открива отблизо.

Аякс си играе със съперника като котка с мишка. Централните защитници Бланкенбург и Шилхер навлизат в противниковата половина и сами търсят извеждащ пас.

Кройф забавлява феновете с типичния си изискан дрибъл.

Вторият гол на амстердамци обаче е малко хаотичен. След тъч топката е изпратена в пеналта на Байерн. Там тя не е изчистена добре и попада на по-слабия десен крак на Мюрен.

Халфът забива убийствено воле от 13-14 метра. Тв операторите дори не успяват да хванат момента, в който кълбото се забива в мрежата.

Хаан вкарва третия гол след корнер – Майер увисва без шанс да се добере до топката. Минута преди края Мюрен центрира и Кройф се разписва с глава, извисявайки се над Бекенбауер и Хьонес.

След мача отчаяният Сеп Майер не е в състояние да заспи. От яд той изхвърля всичките си дрехи в канала, който минава край хотела.

И все пак, Аякс ’95 не е №1 дори в историята на клуба. Тази чест, естествено, се пада на тима на Михелс и Кройф от началото на 70-те години.

Тогава в отбора играят футболисти, способни да жонглират небрежно пред погледа на 110 000 души, при враждебна атмосфера, а нервите – опънати до крайност (Гери Мюрен).

Жест, който би намирисвал на чиста проба арогантност, ако не беше толкова смайващ и впечатляващ, че да накара публиката на „Сантяго Бернабеу“ да стане на крака и да аплодира умопомрачителната дързост.

Именно подобно поведение на терена спечелва на Аякс обожанието на феновете и вкарва отбора в митологията.

В началото на 70-те г. амстердамци имат такова тотално превъзходство над съперниците, че феновете им се дразнят от „обикновените“ победи, при които любимците им не показват нищо запомнящо се.

Когато Аякс печели КЕШ за трети пореден път (първият тим, след Реал М, успял да го направи), запалянковците остават недоволни, защото минималната победа над Ювентус идва след доста скучен за техните стандарти мач.

Аякс от началото на 70-те г. в същото време е тясно свързан с може би най-голямото разочарование в историята на холандския футбол – загубата от ФРГ на финала на световното през 1974 г.

Тогава в стартовата единайсеторка има шестима представители на амстердамския колос – Сурбиер, Хаан, Крол, Нескенс, Реп и Кройф.

Година по-рано Аякс е разгромил немския шампион Байерн (Мюнхен), който на свой ред осигурява гръбнака на немския национален отбор.

И когато холандците губят с 1:2 финала на световното, като повеждат с 1:0, след което демонстрират леко несериозно отношение към съперника, цяла Холандия изпада в потрес.

Никой не може да повярва, че техният отбор не е станал световен шампион.

Иронията е, че в случилото се могат да се открият някои паралели със съдбата на митичния древногръцки герой Аякс Теламонид, на който е кръстен клубът от Амстердам.

Аякс е един от най-изявените гръцки бойци в Троянската война. Въпреки многобройните си подвизи, той предизвиква гнева на Атина, защото не показва достатъчно почит към боговете.

В крайна сметка след конфликт с хитроумния Одисей (любимец на Атина), богинята отнема разума на Аякс. Опозорен, героят са самоубива.

Подобно на отбора от 1995 г., Аякс от началото на 70-те също се разпада сравнително бързо.

Кройф напуска през лятото на 1974, ядосан, че съотборниците му не го избират за капитан.

Йохан Нескенс се присъединява към Кройф в Барселона година по-късно. Пит Кайзер се скарва с треньора и отказва да играе повече. Ари Хаан и Хорст Бланкенбург си тръгват през 1975, а Гери Мюрен прави същото година по-късно.

По-късно Мюрен заявява: „Ако всички ние бяхме останали в Амстердам, щяхме да спечелим КЕШ осем пъти поред“.

За разлика от случилото се с Аякс на Ван Гал в средата на 90-те, разпадането на големия отбор от 70-те не е свързано с желанието на играчите да спечелят повече пари.

„Най-големият проблем беше, че всичко ни се удаваше прекалено лесно“, заявява Джони Реп в книгата на Дейвид Уинър „Брилянтно оранжево“.

„Имахме нужда от ново предизвикателство, нов отбор, нов клуб. Защото от един момент нататък всичко започва да става твърде еднообразно и се поражда отегчение“.

Невъзможно е да се опише достатъчно добре стилът на този отбор.

Невъзможно е да се планира противодействие, с което да бъде спрян този Аякс.

Комбинацията от 11 съвършени футболисти, способни да играят на който и да е пост, обрича всички усилия на противниковите треньори.

Указанията им в крайна сметка се оказват безсмислени.

Едва ли някога ще станем свидетели на друг отбор, постигнал толкова забележителна синергия между системата и футболистите, които я съставят.