Няма да стане така, господин Балъков

Красимир Балъков бе интересен гост в студиото на Тв7 и споделеното от него без съмнение представлява обект на анализ.

Футболът ни вървял нагоре, макар и бавно. Това сподели Балъков, който преди 5 години напусна мегапроекта Черноморец – вероятно вторият най-скъп в историята на играта у нас.

Преди година дойде в Литекс, където всичко е наред, организацията е малка и стройна, а проблеми с плащанията няма.

Е откъде накъде да не е наред футболът ни, през погледа на Балъков?

В Бургас взимаше заплата, каквато у нас има примерно шефът на БНБ. Не се търсеха шампионски амбиции, въпреки огромния бюджет.

В Ловеч имаше всичко необходимо за успех, но пак без мегаломанските амбиции примерно на един Кирил Домусчиев.

От тази камбанария Балъков няма как да види какво не му е наред на футбола ни.

А то е, че проектите с наливане на милиони за футболисти не става. Ловеч пък е оазис с разработена академия за таланти – и това не е представителна извадка за страната.

В прав текст

Толерантен, възпитан и мерещ думите си, някога великият плеймейкър днес не ни помага много с думите си.

Tweeeet me!

Балъков, бидейки възпитаник на германската школа, така и не пожела да влезе в конфликт с никого.

Толерантен, възпитан и мерещ думите си, някога великият плеймейкър днес не ни помага много с думите си.

Аха да каже, че болните амбиции и луди пари, наливани в Разград са проблем за първенството, и го извърта така, че всички трябва да имат такива бюджети.

Аха да стигне до извода, че щом всичките ни отбори са на път да отпаднат преди август, сме в изостаналата група на футболната колона на Европа, но го преглъща.

Или пък да види, че стадионите са по-празни от преди пет години, когато за последно бе треньор в България.

Очевидно е – в първия кръг трибуните се понапълниха само в Коматево и Благоевград.

Няма да стане така, господин Балъков.

Уважаваме възпитанието и поведението ви, но в българския футбол има само един подход, който може да донесе промяна. И той е революционният. Не безкръвна революция на тихата дипломация и стъпване на уважение и диалог.

Балъков вижда и знае добре всичко, но просто винаги е бил безконфликтен. И по-добре да остане такъв, вероятно. Човек си има стил, с това ще го и запомним. Беше изящен като халф, сега е полиран и рафиниран като ръководител и треньор.

Бунтарите, за съжаление, не са много. И все повече бягат далеч от блатото на футбола ни, което няма как да стане едно от седемте Рилски езера, защото няма кой да пречисти водата.

Жалко, че цялото поколение на Четвъртите в света бе пълно с футболни бунтари, а днес ги няма, когато имаме нужда от тях.

Някои трайно се наместиха в креслата – Михайлов, Сираков, Лечков и Костадинов.

Други са същите непримирими бойци, но обикновено за лични каузи – Любо Пенев, Стоичков...

Трети избраха спокойствието далеч от играта – Трифон Иванов, Златко Янков.

А след тях?

Вероятно ще продължим да слушаме колко добре се развива футболът ни, колко хора имаме в комисиите на УЕФА (благодарение на Боби Михайлов) и как сме построили страхотна база за националния отбор. Тя, между другото, е втора за 4-5 години.

А клубовете, които са основата на пирамидата, нека се мъчат на старите терени и бетонни стадиони. Нека опитват да не фалират с пари оттук-оттам, докато БФС прибира субсидиите от ФИФА и УЕФА.

Иначе футболът върви нагоре...

С бавни стъпки – толкова бавни, че ни се струва, че е спрял.