От Стоичков до четвърта дивизия

Така живее Парма от 2009 година насам. Лято за лято. Докато дойде фалитът. Трансферната политика се превърна в един адски пъзел към изчезването.

Сега Парма ще започва новия си живот в четвъртото ниво на италианския футбол.

Бащата на трансферното безумие бе директорът Пиетро Леонарди. Той бе въвел тази система в Удинезе, но там беше сравнително успешна. А не малко от откритията му се превърнаха в златна мина.

През 2007 година той купи един млад нападател на име Алексис Санчес. Трансферната сума тогава – 3 милиона евро. След два сезона под наем в отбори от родната Чили и Аржентина, нападателят се върна и игра в Лига Европа за Удинезе.

Минаха още три сезона и Санчес премина в Барселона – за 26 милиона евро.

„Не е нужно всеки трансфер да е успешен – казва Леонарди. – Ако 30 или 40 процента от покупките ни се окажат добри, ще сме на голяма печалба.”

През 2009 година той премина в Парма, за да приложи модела си. И да върне тима на на европейската сцена.

Парма не е анонимник в Европа.

Спечели Купата на УЕФА през 1995 и 1999 година, също взе и КНК през 1993-а.

През 1995-а Парма си позволи да купи актуалния кавалер на „Златната топка” Христо Стоичков от Барселона, там играха други звезди като Джиджи Буфон, Лилиан Тюрам, Ернан Креспо и Фабио Канаваро.

Всички те носиха екипа на Парма, когато клубът все още се казваше така.

До 1990 година Парма никога не е бил име. През 1985 година Ариго Саки се захвана с отбора и го закара до Серия Б, преди да отиде в големия Милан.

А там стана една от иконите на треньорската професия.

Но Саки бе оставил в Парма – своя наследник Невио Скала, с който през 1990 година отборът стигна до промоция в елита.

По-удобно време не можеше да има. Италианският футбол бе в зенита си. Серия А се котираше като най-доброто първенство на планетата.

Бизнесмени от цял свят искаха да инвестират в отборите. Парма бе собственост на Калисто Танци, който през 1961 година бе създал компанията за хранителни продукти „Пармалат”.

Благодарение на огромния оборот бизнесменът финансираше успешно футболния си проект и създаде един от най-добрите тренировъчни комплекси на Апенините.

С привличането на Стоичков, на Фаустино Асприля и Марсио Аморозо босът искаше не само футболни успехи, но и популяризирането на „Пармалат” в по-глобален мащаб.

Всичко вървеше по план до края на 2003 година, когато „Пармалат” фалира.

Осмата по големина фирма в Италия имаше дългове от 14 милиарда евро. А Танци бе осъден на 18 години затвор.

Започна лутането на Парма в търсене на собственик.

Клубът успя да се откъсне от „Пармалат”  благодарение на закон на Финасовото министерство. Така през 2005 година се роди нов клуб под името Последователят ФК Парма.

Този отбор успя да запази мястото си в елита, нямаше дългове, но също и ръководство.

Чак през 2007-а се появи бизнесменът Томазо Джирарди.

Джирарди беше само на 31 години и без почти никакъв опит. Това доведе и до изпадането в Серия Б.

Завръщането в елита дойде след привличането на Пиетро Леонарди от Удинезе.

Започна битката за завръщане в Европа. 10 години след ерата „Пармалат” отборът отново бе европейски – в началото на сезон 2013/2014.

Радостта от този факт продължи един ден. 24 часа след последния кръг италианската федерация публикува списъка на клубовете без лиценз. Парма бе един от тях.

Клубът потъна в дългове най-вече заради заплатите на преотстъпените футболисти. Отново на вратата почука фалитът.

„Бях дотук, никога повече няма да се занимавам с футбол”, каза Джирарди.

През декември 2014 година новият собственик на Парма стана руско-кипърската фирма „Дастрасо Холдинг Лимитед”.

Компанията, която се занимаваше с добив на нефт, бе създадена месец по-рано от албанеца Резарт Тачи.

Той не бе неизвестна фигура за италианския футбол. Няколко пъти бе опитал да инвестира в различни клубове. Един от тях бе Милан.

По всичко личеше, че в Парма няма кой да му пречи. По това време футболистите на Парма не бяха получавали заплати от шест месеца.

В Италия това не се смята за проблем. Принципът е, че президентът ще плати един ден.

Тачи твърдеше, че ще го направи, но първо трябва да говори с кмета на Парма. И милионите потичаха.

Не се случи нищо. Вместо това „Дастрасо Холдинг Лимитед” продаде Парма през февруари 2015 година – за 1 евро.

Същата сума, за която Джирарди бе купил клуба. Сезонът в Серия А бе в осмия си месец, а футболистите не бяха получили и цент като заплата.

Отпадането бе сигурно, а клубът – мъртъв.

Появи се Джампиетро Маненти с един Ситроен С3. И той каза вълшебните думи „Милионите ще потекат”.

Но на 18 март бизнесменът влезе в затвора. Причината – пране на пари.

Опитал да прехвърли мръсни 5 милиона евро в сметката на Парма. Ден по-късно съдът обяви футболния клуб за фалирал.

Бяха обявени дългове на стойност 230 милиона евро. Фенове започнаха да помагат да завърши сезона. Обществени перални перяха дрехите на отбора, ресторанти хранеха футболистите.

Дори съперниците започнаха да събират клубните глоби, за да ги дават на Парма.

Стигнаха до 5 милиона евро. Президент на Парма в тези дни бе капитанът на отбора Алесандро Лукарели. Успя да плати заплати на служителите в администрацията и се надяваше да намери нов собственик.

Но това се оказа мисия невъзможна.

Сега Парма отново има ново име – Парма Калчо 1913. Ще започне от четвърта дивизия. И ще се надява. Добрият собственик е някъде наоколо и славата на Парма ще се възвърне.