Човекът, който напсува Ибрахимович

Златан влиза в суши ресторанта на хотела, минута след като е паркирал Porsche-то си отвън, а сакото му Gucci привлича погледите на клиентите. Секунди по-късно се появява Мино, облечен с фланелка и дънки.

„Това ли беше агентът, този странен тип? – пише Златан в автобиографията си. – И какво мислите, си поръчахме за ядене? Мино поръча храна като за пет човека и започна да се тъпче.”

Но изненадите тепърва предстоят. Райола вади на масата списък с играчи и техните постижения.

„Кристиан Виери – 24 гола в 27 мача, Филипо Индзаги – 20 гола в 25 мача, Давид Трезеге – 20 гола в 24 мача – изброява Мино. – Златан Ибрахимович – пет гола в 25 мача.

Мислиш ли, че мога да те продам с такива резултати?”

Противно на логиката и реакциите на Златан, разговорът тръгва добре и Мино обяснява на шведа, че трябва да преследва трансфер в голям клуб, с който ще печели успехи, а не да гони офертата, която ще му донесе най-много пари. След това Мино дори убеждава Ибрахимович да се откаже от скъпата си германска спортна кола и да смени марковите си дрехи с по-обикновени, най-добре – спортни.

„Към този момент аз бях твърде самодоволен – признава Златан. – Но това се оказа грешна позиция. Истината беше, че не вкарвах достатъчно голове, както и че бях твърде мързелив. Не бях мотивиран достатъчно, за да играя силно. Мино ми помогна да осъзная това и започнах да се трудя още по-упорито на тренировките и в мачовете.”

Методите на Райола може да са спорни, но дават резултати. Той обяснява за Златан, че е едно „нищо”, по-точно – „едно лайно”, а клиентът му започва да тренира до припадък.

„Влязох в нова фаза на развитието ми като играч – допълва Ибрахимович. – Станах по-силен, започнах да доминирам на терена, добих ново самочувствие. Феновете ми се радваха и се появиха плакатите „Златан, Божият син” и други такива. Хората започнаха да скандират името ми. Станах по-добър от всякога, чувствах се страхотно.”

Но сложните отношения между двамата се запазват. През август 2004 Аякс губи от Утрехт, а Златан е сменен от треньора Роналд Куман. След мача играчът се обажда на Мино и започва разговора със следната реплика: „Да ти го начукам. Искам да се махна от Аякс.” По това време Райола вече готви продажбата му в Ювентус и малко по-късно тя става факт срещу 18 милиона евро.

В следващите шест години Златан е трансфериран последователно в Интер, Барселона, Милан и ПСЖ. Ювентус плаща за него 16 милиона евро, през 2006 Интер го купува за 24,8 милиона евро, през 2009 на сцената излиза Барселона с трансфер на обща стойност 66 милиона евро, от които каталунците плащат 46, а останалите покриват размяната му с Самуел Ето’о и наема на Александър Хлеб. Само две години по-късно Златан преминава в Милан срещу 24 милиона евро, а през 2012 го купи ПСЖ срещу 20 милиона евро.

В книгата си Златан описва Мино като „агент, приятел и съветник”, както и като „гений”. А бащата на Златан обича да събира изрезки от вестници с изказвания на Райола, с когото репортерите никога не скучаят.

Сега Райола живее близо до казиното в Монте Карло, има жена и две деца. И въпреки това отсъства от дома си повече от 300 дни в годината. Рядко ходи на мачове, признава, че предпочита да ги гледа по телевизията.