Да изчезнеш за 505 часа

За 21 дни трудно може да видиш забележителностите в центъра на Рим, ако им отделяш нужното внимание. Сигурно все за тия 21 дни ще ти остане време да си издраскаш инициалите и върху Колизеума, Форума или някое от стъпалата на площадите.

За 21 дни българският футбол бе изхвърлен като ресторантски котарак от европейската сцена, която всъщност още се подготвя за представление. Досега рекордът ни бе от 2012-а, когато на 28 юли приключихме с евроучастието, но тази година бихме всички постижения – 23 юли в 22 ч вече нямахме взимане-даване с УЕФА на клубно ниво.

Стартът бе на 2 юли в 19 ч на стадионите в Йелгава и Клайпева, където Литекс и Берое стартираха от първи квалификационен кръг.

21 дни по-късно, 505 часа по-късно, 30 300 минути по-късно, вече ни нямаше на картата. Трагично, комично, достойно за малко смях и доста анализи.

Записахме 2 победи – и двете на Берое над трогателния тим на Атлантас, който никога никого не е елиминирал, а и няма амбиции да е някаква сила.

Имаме четири ремита, както и 4 загуби – показателно и напълно аргументирано родно представяне в Европа с оглед класата и позициите на футбола ни.

Навремето казваха, че България е 16-ата република на СССР. В едни други времена. И се обиждахме кръвно, стискахме юмруци и проклинахме факта, че изнасяме консерви и домати за Съюза.

Сега сме пак някаква 16-а футболна република на региона, който остава като сянка на стария СССР. Биха ни молдовци, беларуси и латвийци – все отбори от нации, които дълги години смятахме за мечтан съперник при жребиите.

Всъщност реалността е, че вече ние сме мечтаният съперник. Дори Лудогорец, който две години кова име и слава по терените на Европа, рухна срещу пълни анонимници.

Показателно е, че Разград бе пети по коефициент сред поставените във II квалификация на Шампионската лига с убийствените за нашите реалности показатели от 25.350. Отпадна от Милсами, който тръгна с котировка 3.750. Под молдовците бяха представителите на Люксембург, Исландия, Македония и Гибралтар. Догодина може би и от тях трябва да се притесняваме?

Единственият елиминиран от български тим съперник тази година – Атлантас (Литва), е десети отдолу нагоре сред най-слабите участници изобщо (над 200 отбора) с коефициент 1.400.

Триумфиралите срещу наши Йелгава (1.600) и Динамо (Минск – 9.600) също не са страшилища, като тимът от Беларус обаче поне е някакво име в европейския футбол.

С две думи – положението е трагично. В събота ни чака и жребий на националите, които са в четвърта урна при Фарьорските острови за квалификациите на Мондиал 2018.

Идат и евроквалификации наесен за Евро 2016, но ние изобщо не вярваме, че нещо може да се случи. Ако някога отново стигнем голямо първенство, ще е по-скоро изключение от логиката.

За евротурнирите в следващите 11 месеца по-добре да не говорим. И неща пак четем заглавия от рода на „Битката за Европа минава през Пловдив” или „Разград мечтае за групите”.

Мечтите са безплатни. Сметката в българския футбол обаче отдавна е платена и ресто няма. Нито пък нещо, останало на масата.