Балотели: Въпросът вече е „Защо никога той”

Време е Марио Балотели да смени посланието на тениската: „Защо вече никога не съм аз?”.

Това трябва да пише. Защото от онзи ден, в който показа надписа „Защо винаги аз” на „Олд Трафорд”, Марио е в периферията на футбола. Този различен характер, огромен талант, но и диамант, който сякаш никога няма да блесне, се намира на най-важния кръстопът в кариерата си.

Ливърпул е третият му клуб за 3 години. И третият поред, който разбира, че „нещата не се получават”. Тийнейджърът се появи на сцената преди години със смайваща комбинация от мощ , техника и арогантност. Моуриньо, Манчини, Прандели... за всички тях той бе предизвикателство. Енигма.

Брендън Роджърс също се изкуши да опита да пробие кодовете на енигмата. Да полира скъпоценния камък, да го накара да заблести за футбола. Но „калкулираният риск”, както го нарече Роджърс, показва една нула в крайната сметка.

Той е извън основната картинка на клуба, извън състава, извън турнето. Но този път изходът не свети ярко, защото отвън няма опашка от кандидати за подписа му, както бе преди 3 години, преди 2 лета и миналия сезон, когато Ливърпул се конкурираше с няколко клуба.

Преди няколко дни тифозите на Фиорентина масово протестираха на информациите, че клубът се интересува от Марио.

Тези на Интер вдигат транспаранти срещу такъв трансфер. В Англия не се вижда кой би рискувал, пък било и „калкулирано”.

Чезаре Прандели преди няколко години говореше как Марио ще стане опорна точка на новия тим на Италия. Нарече го „чувствителен” и „добро момче”, каза, че вече е зрял и може дори да бъде лидер. На Евро 2012 Балотели изригна, прати тима на финал и изглеждаше, че Прандели е прав.

Три години по-късно, вече с Антонио Конте начело на Италия, Марио не е изобщо в плановете за националния. Далеч е от него.

През миналия сезон Балотели показа няколко добри неща – имаше проблясъци, не бе изцяло и стопроцентово провал. Но за тежестта, която носи името му на човек, който бе обявен за световна звезда, това е далеч от достатъчно.

Балотели избледнява. Той изчезва по периферията. Все още влиза в новините с някой фойерверк в социалните мрежи, влиза на терена, внася някакъв колорит и дори вкарва по някой гол веднъж на няколко месеца.

Роджърс казва, че бъдещето на Марио е изцяло в неговите ръце. Проблемът е, че това се случва не за първи път на нападателя, а дотук той нито веднъж не взе в ръце нещата и не се погрижи за бъдещето си.

Въпросът вече не е дали Балотели ще е звезда и един от най-добрите в света. А дали въобще ще остане в голямата игра и ще бъде търсен от някой сериозен клуб.