Един от най-обичаните „граждани” в историята

„Когато за първи път видях Кинки, си помислих: „Исусе, този или за нищо не става, или е най-добрият! Не можех да реша. Такъв играч само Манчестър Сити може да вземе.”

Думите са на Ноел Галахър от Oasis, който е прочут фен на „гражданите”.

Една друга доказана футболна фраза твърди: „Има футболисти, които правят разликата.” Те могат да бъдат работохолици на терена, смели бойци или родени голмайстори. Или... типове като Георги Кинкладзе.

За първи път светът чу това име през ноември 1994 година.

На европейската квалификация Грузия – Уелс излезе един нисичък халф висок само 173 см с бебешко лице. Едва на 21 години Кинкладзе вече бе звезда в родината си.

Преди пет сезона бе направил дебют в първа лига на грузинското първенство с отбора Мретеби (Тбилиси). А в следващия му тим Динамо (Тбилиси) вкарваше гол на всеки два двубоя.

В държавите от бившия Съветски съюз добирте играчи с ляв крак се смятаха за особено атрактивни. В Европа обаче никой не бе чувал за Кинкладзе. До 16 ноември 1994 година.

Грузия спечели с 5:0 срещу Уелс, водена от това младо момче. „Този бе по-добър от всички на терена взети заедно”, призна тогава уелската легенда при вратарите Невил Саутол.

На реванша отново Кинкладзе вкара гол на стража, който вече бе натрупал близо 500 мача за Евертън. Нямаше никакво съмнение – младият грузинец бе невероятен талант.

Най-бързо на пазара действаха ръководителите на Манчестър Сити, които платиха 2 милиона лири на Динамо, за да го имат. Доста пари за футболист, който не бе успял да се наложи при наеми във втородивизионния германски Саабрюкен (11 мача) и аржентинския Бока Хуниорс (3 мача).

Но Сити не се притесняваше от това. И така започна историята за един от най-обичаните „граждани” в историята.

В първите три месеца с новия си халф Сити не спечели нито един мач. По онова време нямаше нищо общо с днешната визия на клуба – пребогат и пълен със звезди.

Точно тогава Сити тъкмо бе влязъл с много пот във Висшата лига. В началото Кинкладзе изпитвал толкова голяма носталгия по дома, че клубът наредил майка му да пристигне веднага в Манчестър.

А тя му донесла един пакет с храна – любимите фъстъци и зеленчуци от Грузия.

В Манчестър още се чудят какво толкова е имало в тях, но Кинкладзе се промени напълно отведнъж. Страхотни дрибъли, красиви голове и Кинки става любимец на всички фенове.

Въпреки че майка му мразеше този прякор, защото в превод на техния език означава перверзен.

Причината за голямата любов не са спортните резултати на Сити, който отново изпадна през 1996 година.

Отборът игреше грозен футбол, а единствено Кинкладзе правеше нещо различно.

Като гола му срещу Саутхемптън на 16 март, когато излъга петима защитници и вратаря.

И до днес в Англия не са убедени, че има по-красиво попадение на изпадащ тим. Абсурдът бе налице – най-грозно играещият отбор в елита притежаваше най-атрактивния футболист.

„В тъмните години на стадион „Мейн Роуд” той беше светлината, беше гениален”, написа по-късно в биографията си треньорът Джо Ройл.

Именно той обаче сложи край на съвместния живот между Сити и Кинкладзе през 1998 година.

Треньорът пое отбора през февруари и бе четвърти на поста само този сезон. Обичаше бойци на терена, а отборът му бе кръстен бързо „Кучетата на войната”. Но здравите кучета не търпят играчи като Кинкладзе. Също и Ройл.

В последния си сезон Кинки също не направи достатъчно, за да заслужи мястото си. След като поднови договора си той стана най-скъпоплатеният в Сити, но започна да му липсва дисциплината.

През ноември 1997 година разби своето „Ферари” в едно дърво. Трябваше да пропусне два мача.

Такива провинения Ройл, който все още не бе дошъл на власт, не приемаше. Няколко месеца по-късно треньорът каза: „За феновете Кинкладзе винаги ще е позитивният човек в едни мрачни времена. А за мен е грешният човек на грешното място.”

И го остави на резервната скамейка за начало.

В решаващия мач за сезона Ройл обаче не искаше да се лиши от своя плеймейкър. Сити трябваше да се изправи срещу Куинс Парк Рейнджърс с Вини Джоунс, който имаше зъб на Кинки още от онази загуба на Уелс в Тбилиси.

Още в тунела към терена страшният Вини се озъби на Кинкладзе. А той отговори в свой стил – виртуозен гол от фаул. Но двубоят завърши 2:2 и не бе достатъчно.

Въпреки победата в последния кръг с 5:2 над Стоук Сити изпадна. Това е и последният мач на Кинкладзе за „гражданите”.

След края на сезона премина за 5 милиона лири в Аякс. Но не успя да пробие и бе върнат на Острова под наем с екипа на Дарби Каунти. Краят на кариерата му дойде в Рубин (Казан), след като изкара един сезон в кипърския Анортозис.

В Манчестър Сити Кинки изигра 119 мача и вкара 22 гола. Повечето от тях са толкова красиви, че феновете не спират да си ги припомнят.

Много от тях могат да бъдат намерени в Youtube в класации за най-брилянтните в историята на клуба. А запалянковците съжаляват, че един от най-големите таланти, играли за Сити, бе точно в тези тъмни времена.

За душите им Кинки беше балсам – една орхидея, принудена да играе във втора дивизия.

Когато Сити купи Рахийм Стърлинг за 49 милиона лири от Ливърпул, в социалните мрежи и пъбовете започнаха спорове: „Може ли той да е новият Кинкладзе?”

Ако 20-годишният английски национал има поне малко представа от близката история на Сити, ще разбере, че това е голяма чест.

Защото футболните следи на оново високо 173 сантиметра момче са завинаги в сърцата на запалянковците.