Диего Коща: Изкуството на войната

През лятото на 2007-а Атлетико представи един млад бразилец с име Диего да Силва Коща, като предприе необичаен ход за събитието. На 10 юли, спомня си журналистът Серхио Перея, към пресдокументите на брифинга е добавено DVD с избрани моменти от играта на новото попълнение.

„Толкова непознат беше на всички”, спомня си Перея.

Президентът на Атлетико обаче представя 18-годишния младок като „Новия Кака”. Самият Диего говори на пресконференцията и казва, че е втори нападател, бърз и с око за гола.

Но треньорът Хавиер Агире не е впечатлен. „Той тича най-отзад на групата при обиколките, не си завързва дори връзките, небрежен е – оплаква се мексиканецът на директора на футбола Гарсия Питар. – Даваме го под наем, дано малко се стегне, иначе е таралеж в гащите.”

„Хавиер, нали затова си тук – да учиш играчите – отвръща директорът. – Та той е на 18 години, за Бога!”.

Дни по-късно обаче Диего заминава под наем в Селта. „Бях контузен и ми трябваше време, а и нямах никакъв опит”, признава днес Диего.

Във Виго обаче бързо виждат какво са получили – талантлив нападател. „От първия ден направи впечатление – разказва Рамон Мартинес, спортен директор на Селта тогава. – Вписа се в състава, с който искахме да атакуваме Примера”.
Селта по това време е във втора лига, изпаднал предния сезон. Треньор е Христо Стоичков, с чиято игра е сравнявана тази на Коща днес. Гневен, страстен, буен...

Стоичков прави Коща титуляр, въпреки че нападателят е съвсем млад. В седмия мач от сезона Диего вкарва и първия си гол, като забива отблизо топката във вратата на Херес.

Историята обаче не свършва с шута и попадението. Диего отива на флагчето за корнер и започва да се прави на бик, който опитва да намушка плаща на тореадор. Играчите на Херес побесняват от подигравката и атакуват младока, който отвръща и става бой.
Добре дошъл, Диего. От първия гол войната е в кръвта му. Изгонен е с втори жълт картон за неприличните изблици на радост след гола.

„Не го пуснахме да играе в мача при гостуването на Херес – разказва Мартинес. – Те не бяха забравили случката и щеше да стане скандал.”

„Нищо особено не се е случило – казва днес Коща. – Аз съм мъж и не ме е страх.”

Стоичков обаче побеснява след мача. „Той крещеше в съблекалнята – спомня си Антонио Нунес, съотборник на Диего в онзи мач. – Бе много ядосан на Коща.”

Седмица по-късно легендарният българин си тръгва, изтъквайки лични причини. Обяснява, че е чакал победа на отбора, за да си тръгне с позитивен резултат. 

Диего продължава по своя път, в свой стил. В 16-ия кръг е изгонен за два жълти картона – първия за симулация, втория – за непрестанни спорове със съдията. Публиката се обръща срещу него.

В Малага удря едно коляно в главата на сънародника си Уелингтон, който е шит с 6 шева.

„Адът на Сегунда дивисион”, пише пресата за него. Темпераментът и нравът му вече са известни на всички.

Има мачове, в които Диего е невероятен. Има и други, в които е незабележим. И трети, в които е като разярен бик и си изкарва картони с лекота. Гонят го четири пъти в първия му сезон като професионалист в Испания.

„Беше ясно, че е създаден за по-големи мачове и отбори – признава съотборникът му Нунес. – Играта му с гръб към вратата, мощта един на един, завършващите му удари и смелостта, независимо срещу кого играе, го отличаваха. На 19 години то вече бе готов за Атлетико след само един сезон в Испания.”

Отнема му още 24 месеца да стане титуляр на „Висенте Калдерон”, но останалото е история. Днес е в Челси, където създаде куп скандали и вкара още толкова голове в първия си сезон. И стана шампион.

„Като дете играехме на площадката и всеки отнасяше по някой ритник или лакът – спомня си Диего. – Мислех, че е напълно нормално. Да, в професионалния футбол е различно, но без битка няма състезание. Готов съм да се бия.”

Това е Диего Коща – войн във футболен екип.

Не по вкуса на всеки, но... не можете да го промените.