След 20 месеца и 30 мача – в Разград нищо ново

В Разград се случи очакваното.

Лудогорец би Левски с 2:0 и оправда това, което букмейкъри, родни експерти, медии, че и кибиците пред банята или под чадърите на Борисовата градина предвиждаха. Никой не очакваше друго от мача в събота вечер, нека бъдем откровени.

Левски опита да играе футбол, което не е никак лесно при настоящото спортно-техническо състояние на отбора.

Сборът от млади момчета, непознати и неособено класни легионери, треньор с по-високи изисквания и клуб, в който има ново ръководство, но и наследени сериозни проблеми, караше левскарите да чакат със свити сърца гостуването на Лудогорец.

Всъщност дяволът изобщо не беше толкова „зелен”, както е видно и от резултатите му през цялото лято. Лудогорец играе по инерция, очевидно изчерпан и амортизиран в този си вид.

И вероятно тук се крие причината Кирил Домусчиев да хвърля пачки с пари по бразилци, които печелят по 30-40 хиляди евро на месец. За да даде класа, нов импулс и мотивация на отбора.

Лудогорец можеше и да не спечели мача.  Играта си бе равностойна, здрава и нервна, като в първото полувреме, което се ”клатеше на кантар”, по стар обичай за този стадион в играта влязоха и други фактори.

Козмин Моци по традиция направи глупост за червен картон, която пак по традиция остана незабелязана. Удар без топка – поне жълт, но по-скоро оранжев на ръба на червения.

След това румънецът опита да обезкости Божидар Краев, но отново не получи никакъв картон. Перверзия към футбола бе смелото съдийско решение да му даде жълт картон в 88-ата минута, след като дотогава лидерът на домакините трябваше да получи поне 4 такива.

Но в Разград – нищо ново.

В края на първото полувреме Денис Махмудов от Левски се измъкна сам срещу вратаря в чиста голова позиция и бе спрян от сигнал за несъществуваща засада. Та и му вдигнаха жълт картон, че е играл след свирката.

Ще кажете – е какво толкова, случва се, решението бе тънко.

Така е. Само че аргументът е валиден, ако през второто полувреме поне 2 пъти същият страничен не бе пуснал по-лесни за спиране със засада атаки на домакините. И тук, разбира се, нещата опират до това, че от Разград всеки вече има респект. Съдиите свирят там, сякаш са на бой последен и знаят, че допуснат ли грешки в ущърб на домакините, ги чака гняв от най-високо място.

Левски в момента е в такова състояние, че дори няма сили да изригне срещу реферите.

После дойдоха минути на индивидуална класа от асовете на Лудогорец, която не е тайна за никого. По-добрият отбор с по-силните играчи и по-голямата рутина, спокойно си взе мача.

Вероятно картинката ще се повтаря често през сезона. Разград ще се разходи до петата си поредна титла и даже няма да има кой да подразни лъва в зоопарка на футбола ни.

Щом и нервак и биткаджия като Гонзо реши да не влиза в полемики за това как бе пречупен младия му отбор в неравна битка, значи картинката е ясна.

Да си спомним коя е последната загуба на Лудогорец в Разград у нас не е лесна работа.

Случи се преди 20 месеца, на 7 декември 2013-а. Тогава би Левски – 1:0, а след това минаха 30 мача...

Е, тази статистика нямаше значение за молдовския Милсами и финландския съдия Анти Мунука, които поставиха нещата в равни условия и спечелиха с 1:0 в тази непревземаема  иначе крепост, и то съвсем наскоро.

Чудо, което скоро няма да видим в изпълнение на роден тим и рефер.