Венгер има право да печели грозно

Скучен, скучен Арсенал. Е, поне това се опита да ни внуши Жозе Моуриньо.

Сериозно? Арсен Венгер, мениджърът, който в рамките на почти 20 години повече от всеки друг демонстрира привързаност към високите си идеали, обвинен, че залага на отегчителен футбол?

Венгер? Отегчителен?

Хайде де! Дори психологическите игри на Жозе трябва да имат някаква връзка с реалността. Според мениджъра на Челси Арсенал е спечелил „Къмюнити шийлд“ в неделя, забърквайки бетона.

„По-добрият отбор загуби, спечели тимът, който игра дефанзивно“, подхвърли португалецът.

Той обвини Арсенал, че е „зарязал философията си в съблекалнята“ и  се е бранил с десет души, твърдейки, че Челси е взел инициативата, а Арсенал се е ограничавал само с контри.

Моуриньо всъщност изглеждаше малко притеснен. Протестите му бяха твърде бурни.

Арсенал, разбира се, далеч не игра дефанзивно. Но какво ако „Артилеристите“ бяха заложили на глухата защита?

Какво ако Венгер е решил, че този сезон ще действа по-прагматично, за да донесе на „Топчиите“ първа титла от 2004 г. насам? Ами човекът има право.

Арсен, старче, давай, прави каквото щеш! Ние просто ще се престорим, че нищо не е станало.

Вече 19 сезона французинът се опитва да печели красиво. Това е най-трудният начин във футбола. Почти всеки друг мениджър в този период правеше компромиси, когато беше необходимо. А онези, които не бяха принудени да изневеряват на философията си, просто имаха по-големи бюджети от Венгер.

Случаите, в които Арсенал се е стремял да постигне победа на всяка цена се броят на пръстите на едната ръка и са толкова редки, че няма как да ги забравим:

Като изключим финала от 2005, останалите мачове всъщност не бяха чак толкова скучни. Вярно е, че Арсенал имаше топката едва в 35% от игровото време на „Етихад“ през януари, но при все това лондончани отправиха девет удара към вратата (срещу 12 на Сити), три от които точни (срещу 4 на домакините).

Венгер срещу Моуриньо

Венгер                 Моуриньо

14      Мачове       14

1        Победи       7

6        Равенства   6

7        Загуби        1       

7        Голове        21

Голямата промяна в този двубой бе присъствието на Франсис Коклен, който действаше като типичен дефанзивен халф, вместо някой атакуващ полузащитник, на когото му се налага да се бори за топката.

Години наред всички критикуват Венгер, че отборът му играе твърде мекушаво. И какво излиза – ако французинът реши да промени подхода си, ще си навлече нова доза упреци.

Мениджърът на Арсенал изглежда е обречен – каквото и да направи, ще се намери кой да го атакува.

Венгер е интелигентен мъж. Той отдавна е наясно, че „Артилеристите“ имат нужда от разнообразие в играта си. През 2007/08, когато Емануел Адебайор заби 30 гола в 48 мача във всички турнир, французинът призна, че присъствието на типичен таран като него се е оказало изключително ценно за отбора му.

Когато съперникът започваше да пресира „Топчиите“, те винаги можеха да си позволят просто да изритат топката към Адебайор и да се надяват, че той ще я овладее и задържи, докато получи подкрепата на съотборниците си.

Днес Оливие Жиру при необходимост може да изпълнява тази роля и да играе с гръб към противниковата врата.

Венгер никога не е имал нищо против да разполага с огромен вратар, с едър германец в центъра на защитата или с Патрик Виейра. Всъщност в тима на Арсенал, завършил първенството без загуба през 2004 г., имаше достатъчно мощни физически футболисти.

В последните години обаче французинът като че ли прекали в опитите си да спечели идеологическата война.

Колкото повече критикуваха Арсенал заради липсата на достатъчно едри, твърди, корави играчи, толкова по-усилено Венгер се опитваше да докаже, че може да постига успехи и без да изневерява на философията си.

Оказа се, че това е невъзможно. Не и в рамките на цял един сезон. Арсенал спечели две поредни Купи на Англия, но шампионската титла изисква далеч по-големи усилия и постоянство.

В най-добрите отбори на Венгер имаше щипка от неумолимостта, типична за епохата на Джордж Греъм. Точно както в Челси на Карло Анчелоти, който направи дубъл през 2009/2010, се усещаше влиянието на Жозе Моуриньо.

Самата идея Моуриньо да упреква Венгер, че отборът му действа негативно, е смехотворна.

Противно на широко разпространената представа, Жозе не е едноизмерен, ограничен тактик, чийто тимове играят по един и същи шаблон. Но португалецът отлично знае, кога се налага да се сведат до минимум нежеланите рискове.

При необходимост, той не се притеснява да действа по най-безопасния и отегчителен начин, независимо дали става дума за 10 минути, за цял мач или за няколко месеца.

Може би истинската причина за словесната атака на португалеца срещу Венгер беше желанието му да накара съперника си да зареже прагматичността и да се върне към романтичните си идеали.

Да се надяваме, че този път Жозе няма да успее. Отборите на Венгер никога не са скучни, но с помощта на известна доза реализъм, французинът може да направи Арсенал шампион за четвърти път.

И ако има мениджър, който да е спечелил правото да се бори за победата на всяка цена, с всички налични средства, това е именно Арсен Венгер.