Балотели: Едно момче, което обича само футбола

Усмивката му е от ухо до ухо.

Такива имат само хората, които са на седмото небе от щастие. Или децата, когато им купуват сладолед.

Марио Баруа Балотели се усмихваше така на 15 юни 2002 в Падене сул Гарда. Последният сигнал бе прозвучал и съотборниците бяха го вдигнали на раменете им след спечеления турнир за купата Брешаоджи.

Усмихваше се, което днес рядко прави на футболния терен. С отворена уста, с пълни с радост очи. Това бе едно момче от отбора на Лумецане до 13 години.

12 години по-късно, на 16 февруари 2014-а, преди да излезе в осминафинал в Шампионската лига за Милан срещу Атлетико, Марио си пусна тази снимка във facebook. Така си пожелаваше успех.

Споменът от детството обаче не помогна.

А онзи ден е голям за Марио. Той вкарва три гола, а приятелят му от детинство Джовани Валенти казва, че никога не е виждал по-щастливо хлапе.

Павониана са съперник на Лумецане от години, а Марио е играл и за тях година по-рано. Мачът е по-специален за него. В техния тим играе 13-годишният Адама Фофана, роден в Кот д` Ивоар, отгледан в Италия. Марио е от Гана, също отгледан в Италия.

И двамата са централни нападатели, вече имат репутация в детския футбол в региона.

Фофана вкарва първия гол, но Балотели изравнява. После вкарва от дузпа втория си гол, преди Фофана пак да изравни. Марио бележи победно.

Мачът завършва 3:2, а двете тъмнокожи хлапета правят шоу за всички с петте си гола.

След мача се прегръщат, а и до днес са приятели. Фофана е на 25 години и обиколи Италия по долните дивизии, Гърция, Литва... Играе в Прато, в аматьорските лиги на Апенините.

Марио бе в Интер, Милан, Манчестър Сити, а днес в Ливърпул.

На 15 години Балотели разправя на съотборниците си как един ден ще спечели „Златната топка”.

„Той бе добър играч, даже доста добър за възрастта му – спомня си Андреа Сантин, капитан на тима му до 15 години. – Но никой от нас не го виждаше като някакъв супер талант. Не сме и мислили, че ще стигне до такова ниво. Обичаше футбола и само той го правеше щастлив.”

Марио не се интересува от нищо извън играта.

Нито коли, нито момичета, нито кино или излизания с приятели могат да го разсеят от тренировките. Вероятно затова един ден, вече като професионалист, приоритетите се изместват така странно.

„Днес медията го убива – казва друг приятел от онзи тим – Даниеле Страма. – Цялото внимание, всичките фенове и фенки, истерията около всеки негов гол и поява на терена или на улицата... Марио не може да се справи, той е просто хлапе, което обича футбола.”

Навремето в автобуса, когато отборът до 15 години отива за мач, треньорът пуска видеокасета с головете на Пеле, Баджо, Тоти, Ди Стефано, Марадона... Повечето момчета си говорят и се смеят, не обръщат внимание на записите, гледани десетки пъти.

Марио седи на първата седалка и не откъсва очи от екрана. „Гледаше ги със зяпнала уста всеки път”, спомня си Страма. Балотели е хипнотизиран от футбола.

В един момент тийнейджърът прекалява със закачките и номерата към съотборници, включително с коронното си изпълнение да събере току-що изпраните им екипи и да уринира върху тях, влудявайки целия тим.

И днес прави лудории, в Сити дори запали къщата си с фоейрверки, което изуми съотборниците му, но и ги разсмя доста в следващите седмици на тренировъчното игрище.

Единственият, когото слуша в онези години, е Марко Кавали, треньор на тима до 15 години, а после работил индивидуално с него до 17-годишна възраст като съветник.

Кавали има специални взаимоотношения с момчето.

Научава го на много неща, като никога не опитва да промени характера му.

Години по-късно го среща преди първия лагер, на който Интер го взима да тренира с първия отбор.

„Марио, разбрах, че отиваш с първия тим на подготовка”, обръща се към него Кавали.

„Професоре, така е!”, отвръща Балотели.

„Моля те, вземи ми една подписана фланелка от Златан Ибрахимович, направи това за мен”, казва старият привърженик на Интер.

„Не, тренер – като се видим следващия път ще ти дам една моя фланелка!”, смее се Марио в отговор.

Година по-късно Кавали получава екипа, с който Балотели дебютира за Интер в мач за купата срещу Реджина. И бележка: „Тренер, все пак аз бях прав”.

Такъв си остава и до днес. Дете, което обича да играе футбол.

Просто на друго ниво, под друго внимание и медиен фокус.