Президентът на най-ексцентричния тим в Бундеслигата: Боже, нас ли избра да спасим футбола?

Президентът Рюдигер Фрич е една от най-интересните фигури в германския футбол това лято. След 33-годишна пауза неговият Дармщад отново ще играе в Бундеслигата. Преди 4 години този тим беше в четвърта дивизия, а сега ще мери сили с Байерн и компания. Списание „11 Freunde” направи интервю с хер Фрич седмица преди старта на сезона.

- Дармщад отново е в Бундеслигата, но готови ли сте за тази необичайна за вас ситуация?

- Питате дали Дармщад е футболен град ли?

- Най-малкото в областта имате сериозна конкуренция – Айнтрахт, Майнц, Кикерс Офенбах, а дори и Хофенхайм не е далече.

- И въпреки това вярвам, че ние сме уникалните. Не сме в ничия сянка, защото си имаме свои черти.

- А именно?

- Достатъчно сме отдалечени, за да си запазим идентичността и футболната традиция. Освен това напоследък тук се разигра история, която никой клуб с уж голяма традиция не може да си представи. Веднъж дори се запитах: „Боже, нас ли избра да спасим футбола?”

- И какъв бе отговорът?

- Не. Зад нашия успех се крие много здрава работа. Ние сме точната противоположност, антиподът на толкова комерсиализирания съвременен футбол.

- Вие ръководите Дармщад от 2008 година. Как стигнахте до Бундеслигата?

- Тогава нямахме нищо. Освен неплатени данъци на стойност 1,2 милиона евро. Трябваше да играем мач срещу Германия (Обер-Роден) в Оберлигата. Тогава като че ли градът успя да се обедини. Бяхме банкрутирали. Седмица преди мача се организира шествие до стадиона. А на самия двубой дойдоха 5000 души. По принцип на такива срещи ходят стотина. Тогава разбрах, че Дармщад е много повече от един футболен клуб, който от 30-ина години не е виждал Бундеслигата.

- Как продължихте?

- Започнаха концерти и театри. Хелмут Маркворт е човек, роден в Дармщад. Той има контакти с Байерн и помогна да се организира един приятелски мач. Помощта на феновете е безценна. Искат да са непрекъснато ангажирани със събития в клуба и най-вече с купуването на билетите.

- Така ли се спасихте?

- Накрая успяхме да си платим дълговете. Всички до един. Това ни даде самочувствие, което ни изстреля в Бундеслигата.

- Очевидно сте се справили добре и със спортно-техническите въпроси.

- При подреждането на мозайката има много камъни, които са поставени правилно. Коста Руняич, който дойде при нас пред 2010 година в регионалната лига, има най-важното участие в успеха. Със своя импулс той промени Дармщад. Първоначално ни даде са самочувствие, че няма да изпаднем. На своя лаптоп ни показваше тактики, анализираше структурата на отбора и клуба. Така още на следващия сезон спечелихме промоция.

- И сегашният ви треньор Дирк Шустер ли анализира на лаптопа?

- Не, той е друг тип. В крайна сметка лаптопът не печели мачове. Когато Дирк дойде, бяхме в друго положение. Основите на клуба бяха положени, а големите проблеми - решени. Шустер ни пое, когато се борихме да не изпаднем от трета лига. Трябваше веднага отборът да се вземе в ръце. И успя да го направи на 100 процента.

- И след това ви изкачи до Бундеслигата. Няма ли да полети в облаците и да го загубите?

- Не, той обича Дармщад. Казва, че това е неговият отбор, неговото бебе. Успехите го мотивират.

- Не се ли притеснявате, че целият клуб може да не издържи на напрежението?

- Има такава опасност. Повечето ни футболисти бяха в Дармщад в трета лига, сега са в първа. Всички заедно преживяхме тези успехи. Ако някой много го поискат, няма как да го задържим. Шустер е на ясно със ситуацията в клуба, не предлага щури идеи за селекция или лагери.

- Затова му позволявате да е не само треньор, но и мениджър?

- Тази структура пасва на Дармщад. Нашата политика се нарича футбол и треньорът е шефът на продукта. Затова смятам, че сам трябва да избира подчинените си. Не мисля, че му трябва някой експерт, който да му предлага играчи.

- В другите клубове е различно. Когато се уволни треньор, новият трябва да подбере екип, но и да работи с взетите от мениджъра.

- С какво ще ни помогне един спортен директор? Може само да доведе до неразбирателства.

- Същите ли са принципите и в управата на Дармщад?

- Членовете на управата не трябва да са само футболни хора. Така ще останат здраво стъпили на земята. Хората, които взимат решения, трябва да мислят икономически. А не футболно.

- Следователно – без значение какво се случи през сезона, Дармщад няма да се промени?

- Разбира се, че структурата ни може да претърпява промени. Можем да подобрим скаутската си система. Но във всичко останало няма да се променяме.

- Казвате скаутската система. Вашите основни скаути са бащите на треньора и помощник-треньора.

- Не сме били 21 години във втора Бундеслига и 33 години в първа. Когато сензационно спечелихме промоция миналото лято, ни стана ясно, че за втора Бундеслига ни трябва сериозен скаутски тим. Дирк Шустер каза: Баща ми живее в Източна Германия. Здрав е и разбира от футбол. Може да се справи.” А Хорст Франц, бащата на нашия помощник-треньор Саша, живее в Западна Германия и е работил в Бундеслигата. Освен това доверието между баща и син е безкрайно. Много по-лесно се доверяваш на мнението на опитния си татко, отколкото на някой мениджър, който те убеждава, че е намерил суперталанта.

- Стадион „Бьоленфалтор” не бе реновиран от десетилетия. Често ли ви се случва играч да откаже да дойде заради гледката?

- Сигурно има хора, които не биха дошли заради условията. Но никой не ни го е казал толкова директно.

- Промоцията на Дармщад бе обявена като футболно чудо. Притеснявате ли се, че със същата скорост можете да пропаднете?

- Ясно ми е, че във футбола животът не е като в икономиката. Не можеш да си правиш дългосрочни планове. Убеден съм обаче, че имаме нашите шансове. Целта на Дармщад е да остане възможно най-дълго в професионалния футбол.

- Предприехте ли нещо конккретно?

- Ще се борим, ще драскаме и ще хапем. В най-добрия случай зад нас могат да останат 2-3 отбора. Ясно ни е, че трябва да свикнем отново с чувството редовно да губим мачове. Важно е да се стабилизираме и да мислим за бъдещето.

- Искате да правите нов стадион.

- Не ние, а кметството на Дармщад има такива планове. Проектът е за 19 000 души, от които 8000 ще са правостоящи. Нашият въпрос е къде ще бъдат тези места за правостоящи. Искаме феновете ни, които имаха основна заслуга за успеха, да се чувстват у дома си. Старият ни стадион е не само център на настроението, той означава много повече за запалянковците. Това трябва да се пренесе и на новия.

- Появиха ли се нови спонсори?

- Бундеслигата е много важна за малък клуб като нас. Естествено има повишен интерес от спонсори. Но на нас не ни трябва да се продаваме в будката. Не искаме спонсор за Бундеслигата, който после да се оттегли. Мислим дългосрочно.

- Какво искате да кажете?

- Който иска да ни помага, е добре дошъл. Но трябва да е с нас и ако изпаднем.