Равнис по Дармщад

В неделя Sportinglife.bg публикува интервю с Рюдигер Фрич, президент на новака в Бундеслигата Дармщад.

В него българският футбол може да намери толкова много истини.

Но нека да започнем последователно. През 2008 година Дармщад имал 1,2 милиона евро задължения. С изключение на ЦСКА и Левски няма друг български клуб с подобни дългове.

Феновете на германския малък клуб се взели в ръце и започнали да организират различни събития. Но най-вече – да си купуват билети и фенартикули. Ето това е истинска подкрепа.

На мач в пета дивизия отишли 5000 души! И малко по малко дълговете на Дармщад изчезнали.

Знае ли някой къде се намира това градче? Съвсем близо е до Франкфурт. Няма футболна история, няма стотици хиляди запалянковци.

Но тези 5000 души са безкрайно верни, за да покажат пътя.

Следващата стъпка – стадионът. Общината в Дармщад иска да направи нова арена на отбора си. Да сте чули някога такова намерение в България?

Клубът обаче гледа песимистично. Защо? Защото на „Бьоленфартор” има специфична атмосфера, която всички обичат. Да, това не е „Алианц Арена”, където предстои гостуване на Дармщад.

То е едно – нека кажем дори селско стадионче, но с много дух в него. Ако кметът на Дармщад реши да прави ново, то трябва да носи изконните ценности на запалянковците.

Продължаваме с принципите на президента Фрич. За него треньорът е много важен. Без значение името му.

Той е архитектът, конструкторът, пътеводителят на футболния проект. Никой не му се меси.

Хората от управителния съвет дори не трябва да разбират от футбол, не трябва да дават акъл. Гласували са доверие на един човек, значи – той е.

За добро или лошо. България обаче ни показва друго. Тук обичаме да теглим една на наставник, който е станал шампион.

Или на друг, който е бранил с цената на семейната чест емблемата. В България отдавна треньорът е носна кърпичка за неуспехите. В Дармщад – той е героят на успехите. И на неуспехите.

Не сме стигнали до края. Президентът Фрич подчертава, че в Бундеслигата трябва да се засили подкрепата на треньора и скаутската система.

Там бащите на треньора и помощник-треньора са скаутите. Ухаааа! Как ли се краде в този германски клуб? Не! Напротив.

Президентът веднага обяснява, че по-голямо доверие от това между баща и син няма. И затова е напълно сигурен, че по-добър вариант няма. 

И накрая стигаме до спонсорите. Дармщад не е световноизвестен клуб.

Дори не планира да се задържи повече от година в Бундеслигата. Но президентът Фрич има принципи. И те са железни.

Който иска да е съпричастен с клуба, нека да бъде за дълги години- А не само заради една година в елита и мачовете с Байерн. Феновете ще го оценят.

Дано българските футболни ръоводители прочетат интервюто с президента на Дармщад.

Много от тях вероятно ще припознаят проблемите на своя клуб. Ще припознаят и себе си. И може да се поучат как преди четири години Дармщад е бил в четвърта лига, а сега е в Бундеслигата.