Балотели се проваля в трагикомедията, която сам режисира

Марио Балотели изкара толкова много време в собствената си Вселена, че вече вероятно и сам не разбира как би се адаптирал към тази, нашата – в която все пак трябва да показва таланта си.

А, да – талантът... Той е толкова дълбоко прибран някъде зад видната фасада на Марио, че вероятно самият той трудно ще го открие.

Никой вече не вярва, че Балотели ще се завърне. Всички сме някак примирено единни, че един провален талант е безвъзвратно загубен за футбола. Жалко, но и самият италианец изглежда свиква с тази мисъл.

Вестник „Кориере дело сера“ описа най-добре ситуацията, опитвайки да открие накъде ще поеме кариерата на Марио. „Той е един невероятно талантлив играч, който прави хората щастливи, когато пристигне в нов клуб. И двойно по-щастливи, когато си тръгва от там!“.

Ливърпул вече се сблъсква с реалността. Големите клубове не вдигат телефона и не се интересуват. Но на „Анфийлд“ не могат да се сърдят на никого.

Брендън Роджърс говори с хора от Манчестър Сити преди година, когато се колебаеше дали да извади пари за Марио. И бе предупреден – нещата са сложни, на ръба на безнадеждното.

Но Роджърс реши да рискува и сбърка. Странно, защото всички останали гледахме към този трансфер и виждахме „Катастрофа“, изписано с големи букви върху него.

Роджърс обаче се надяваше, че може да направи нещо, който нито Жозе Моуриньо, нито Чезаре Прандели, нито Роберто Манчини успя. Да превърне Балотели в професионален играч, в човек с фокус и приоритет върху играта.
В отборен състезател.

Манчини разказва една история. Пуснал Балотели в един мач като резерва със специални инструкции. Имало доста пространства, отборът водел и Марио можел спокойно да осигури комфорт на тима с мощта си, да създаде 2-3 възможности и Сити да спечели мача с лекота.

Но Балотели имал друга идея. Застанал на противоположното място в атаката и дори не поглеждал мениджъра си, който си късал гласните струни да вика по него.

Роджърс го изпита на гърба си. Марио се обърна на една тренировка и ритна топката почти от центъра във вратата на своя отбор, покрай слисания резервен вратара Брад Джоунс.

Никой не разбра защо го направи. Може би просто му бе скучно...

И сега... накъде?

Вероятно с преминаване под наем в Италия, но кой ще посегне към него?

Да няма отбор за него е малка изненада.

А само преди 5 години американското списание "Тайм" го нареди сред 100-те най-влиятелни хора на планетата, до личности като Барак Обама и Папата. От тогава обаче Марио преследва дъга, която никога няма да достигне.

Или по-скоро се затваря все повече в собствената си Вселена, която никой от нас не разбира. Пътят за връщане сред нас, земляните, изглежда безкрайно дълъг.