Мисия „Завръщане”

„Ето, казвам ви, мечтая си да седна с Матей Казийски и да го убедя. И да ви кажа ли нещо? Ще го направя на 100%, ако ми гарантират, че целия национален отбор го иска. Да имаме най-добрия волейболист в света и той да не е на Европейско първенство в България? Значи трябва да си отрежем главите”.

„След като Тити Папазов ще връща Матей Казийски и Димитър Бербатов в националния отбор, то тогава аз ще се опитам да убедя Везенков да се яви в националния отбор по баскетбол. Дори и с близнаците (Деян и Калоян Иванови)”.

Така през медиите си комуникираха вчера по темата за завръщането или не в националния отбор на Матей Казийски бъдещият ръководител на баскетболния Левски Константин Папазов и националния селекционер на волейболистите Пламен Константинов.

С това, че Папазов се опитва да бъде навсякъде, дори там където може би не трябва, сме свикнали отдавна. Реакцията на Константинов обаче е изненада.

Бившият волейболисти обикновено е информиран за всичко, което става в спорта и държавата ни и е странно, че не знае, че Александър Везенков няма никакъв проблем с явяването си в националния отбор.

Само че такъв в момента в баскетбола просто няма, тъй като няма турнири, в които българите да участват.

Реакцията на Пламен е по-скоро чисто емоционална. Защото за пореден път когато на националния отбор по волейбол предстои турнир всички се захващат с мисията „Завръщане” по отношение на Матей Казийски.

И задават едни и същи въпроси „Защо”, „Кога”. И се започва възмутено цъкане с език как може най-добрия да го няма. И така вече трета година.

Никой обаче сякаш не иска да чуе наистина онова, което казва Матей. Защото той го направи.

След три години мълчание звездата най-после говори пред родна медия и каза неща, които всички знаят, но сякаш си затварят очите. Без емоция, каквато със сигурност  имаше през 2012 г., когато заяви, че се тръгва. Дори напротив – трезво, реално, такава каквато е ситуацията.

Време е някой да осъзнае, че въпросът с неговото завръщане не е в убеждаването, в искам или не искам, в оставката на този или онзи.

Въпросът е в цялостната промяна.

Защото каква полза, че президентът вече няма да се казва Данчо Лазаров, ако клубовете ни продължат да мизерстват, ако се чудят как да съберат пари, за да имат първи отбор, с какви състезатели да играят, ако отказват участие в Европа пак заради финанси, ако талантите бързат да излязат в чужбина, макар и в неподходящи отбори, но все пак с по-високо възнаграждение от средната заплата в България, която не стига и до 1000 лева.

Детайлите не са един и два. Вместо да бъде атакуван и обвиняван, Матей трябва да бъде подкрепен. Защото за разлика от Димитър Бербатов поне каза част от нещата.

„Когато някой ден не съм активен футболист, можете да ме потърсите, за да ви оправя футбола. Сега пазя дистанция, но след няколко години ме потърсете, и ще ви кажа нещата”, обеща преди пет години Бербатов.

„Подобна идея е интересна. Не знам доколко бих се ангажирал лично, защото още е рано да мисля какво бих правил след края на кариерата си. Не знам дали тогава ще е останало нещо за оправяне - надявам се да има. Надявам се още преди това някой да се е хванал и да го е оправил”, коментира въпросът Казийски.

На феновете остава само да се надяват този някой да се намери по-скоро.

В противен случай мисията „Завръщане” ще продължи да бъде без резултат.