Кокошкарски футбол
Най-яловото и скучно първенство се играе у нас
1:1, 0:1, 1:1, 0:0, 0:1.
1:0, 2:0, 0:1, 1:0, 1:1.
0:3, 1:0, 0:0.
Какво ли е това?
Спокойно, не е някакво кодирано послание на терористична организация. Нито сме полудели.
Това е лицето на милата, родна „А” група.
Така изглеждат резултатите от последните три кръга в може би най-неатрактивното първенство на света.
И с извинение към някой шампионат, където головете са „забранени”, а ние от небрежност евентуално сме го пропуснали.
Най-интересното в съботния ден от българския футбол бе телевизионният герой от стадион „Тича”.
Не бе някой футболист. Не бе и Асен Георгиев. Отваряме скоба - добре, че бе това момче от Монтана, да си забие в собствената мрежа.
Иначе за 180 минути футбол гол нямаше да видим – ни на „Тича”, ни под Аязмото.
Та да се върнем на телевизионния герой. Естествено, че става въпрос за онзи елемент под централната ложа, който се разхождаше с жива кокошка върху ръката си.
И тук започваме с извинение, ако правилната порода на птицата е различна. Приемаме забележката.
Футболът ни обаче е наистина кокошкарски.
Безидеен и грозен. Погледнете резултатите в началото на текста.
Те са истинското му отражение. Не само защото няма голове, а защото няма и положения, няма атмосфера, няма нищо футболно.
Стадионът продължават да са грозни, празните седалки (още едно извинение - с изключение на трибуна „Моци”) пустеят.
След като кокошката дефилира на арената на носителя на купата и суперкупата, във втория по големина град на България, има ли нужда от повече думи.
0 коментара