Защитният футбол в никакъв случай не е антифутбол
Защо централните бранители струват колкото теглото си в злато
Съвременните медии, особено английските, оказват доста осезаемо отрицателно влияние върху представите ни за защитниците.
Времената, в които някой отбор будеше възхищение със солидната си игра в защита, отминаха безвъзвратно.
Вместо това днес са широко разпространени клишета като „антифутбол“ и „автобус пред вратата“.
ESPN: Деградира ли играта в защита?
Елитен клуб се стреми да подсили защитата си. Проблемът е, че на пазара има твърде малко централни бранители. Вероятно сте чували неведнъж подобни твърдения, особено през летния трансферен прозорец.
Има само един малък проблем с подобни разсъждения. Ако днешното поколение защитници е толкова слабо, тогава защо днес не се бележат повече голове?
Статистиката е категорична. В последните 20 години средната резултатност в мачовете от Висшата лига се колебае между 2,45 гола на мач (2006/07) и 2,81 гола на мач (2011-12). През миналия сезон тя беше 2,57.
За последните 5 години числото е 2,75. За предходните 5 сезона – 2,56. За петте преди тях – 2,61. Не може да се каже, че става дума за колебания с магнитуда на сеизмични трусове.
Подобна е картината и в останалите елитни европейски първенства – Бундеслигата, Примера, Серия А и Лига 1. Ако централните защитници в наши дни са толкова посредствени, защо цифрите не отразяват упадъка на играта в защита?
Има различни теории по този въпрос, но нито една не е достатъчно убедителна.
Може би нападателите също са по-слаби, отколкото преди? Не би трябвало, след като големите клубове от петте въпросни шампионата привличат най-добрите футболисти в света.
Да не би треньорите да карат отборите си да играят по-дефанзивно, отколкото преди? Е, статистиката, пък и погледът с невъоръжено око показва, че тенденцията е по-скоро да се практикува по-атакуващ футбол.
Възможно е просто скоростта на играта да се е понижила, биха отбелязали някои. И това не е вярно и всеки може да се убеди с очите си, ако изгледа няколко клипа в Youtube. Напротив, в наши дни футболистите са по-мощни и по-бързи, от когато и да било.
В такъв случай излиза, че твърденията за по-слаба игра в защита просто не отговарят на истината. А причината да сме убедени в противното, е начинът, по който ни се поднася футболът.
В наши дни коментаторите не са склонни да хвалят отборите, които демонстрират стабилна игра в отбрана. Избраните моменти от мачовете, които гледаме по телевизията, винаги наблягат на головете и на острите ситуации в наказателните полета. В интернет повечето клипове също са посветени на атакуващите действия.
В миналото визуалната информация беше далеч по-оскъдна. В онези дни можехме да гледаме как Алесандро Неста и Тони Адъмс не дават никакъв шанс на противниковите нападатели в някое голямо дерби, но да пропуснем слабата им игра срещу аутсайдер като Бари или Болтън.
Възможно е също в наши дни изискванията към централните защитници да са се повишили неимоверно. Да не забравяме също, че наличието на купища камери и по-голямата строгост на съдиите лишава бранителите от възможността да малтретират физически опонентите си. В същото време бековете са длъжни да играят не само в защита, но и в атака. Това оставя хората в центъра на отбраната далеч по-уязвими.
Истината е, че във футбола цената на индивидуалните грешки винаги е била по-висока пред собствената врата, отколкото пред чуждата. В най-неблагоприятни условия е вратарят, следван от централните защитници и т.н., докато нападателят може да си позволи да пропилее куп чисти положения, за да стане герой с някой гол към края на мача.
А що се касае до ярките изяви и възможността да станат любимци на камерата, добрите стари централни бранители са в по-неизгодна ситуация дори от вратаря.
Изводът е, че картите отдавна са раздадени и централните защитници просто нямат достатъчно козове, за да спечелят някоя ръка в битката със съвременните футболни предразсъдъци.
Защитният футбол в никакъв случай не е антифутбол, а най-обикновен тактически подход.
Мозъците на журналисти, наблюдатели и фенове обаче отдавна са промити и те искрено вярват, че головете са единственото ценно нещо в играта.
Когато Челси „паркира автобуса“, това предизвиква негативни отзиви и вбесява феновете. Но защо?
Футболът донякъде прилича на шахмата.
Ако имаш печеливша тактика, защо да я променяш?
Не е ли грижа на противниковия мениджър да накара Жозе Моуриньо да изневери на обичайните си прийоми?
Да не би неудовлетворението да се корени във факта, че всички знаят как действа Специалния, но мениджърите на съперниците въпреки това не успяват да се справят с тактиката му?
А може би анализаторите и медиите критикуват португалеца, защото именно те налагат представата, че „Висшата лига е най-доброто първенство“ и че там се вкарват купища голове, докато Жозе ги опровергава отново и отново.
Именно заради този манталитет повечето фенове започват да се питат защо някои клубове плащат огромни пари за играч, който не вкарва голове.
В социалните мрежи редовно се обсъждат подобни теми, особено покрай предполагаемия трансфер на Джон Стоунс от Евертън в Челси.
21-годишният централен защитник записа 46 мача за „Карамелите“ в последните две години и имаше огромен принос за това, че „сините“ от Ливърпул имаха третата най-стабилна отбрана в първенството през 2013/14.
Твърди се, че Евертън е отхвърлил оферта от 25 млн. паунда за Стоунс и това поражда противоречиви реакции.
Повечето запалянковци смятат, че това са безумни пари и е по-добре „Карамелите“ да продадат младока. Други обаче са убедени, че ливърпулци трябва да качат още цената на бижуто си.
Става дума за централен защитник, който е навъртял над 40 срещи в Премиършип на 21-годишна възраст и който имаше 90% успеваемост при подаванията си в един посредствен отбор през миналия сезон.
Стоунс няма проблеми с топка в краката, което е задължително изискване за елитните бранители в наши дни и има само два жълти картона в кариерата си до момента.
0 коментара