За какво си мисли Димитър Бербатов?
Как ПАОК представи българина в сайта си, след като феновете луднаха по него
Димитър започва да се усмихва
Англия и Тотнъм връщат усмивката му.
Ножът вече не е в сърцето му, головете и играта му го радват, хората го приемат като свой. В Юнайтед печели и големите си успехи.
Изобщо - Англия е неговото футболно прераждане.
Μία προσέγγιση της ζωής και της καριέρας του #Berbatov από το paokfc.gr http://t.co/fCVa5F3VHp pic.twitter.com/TWuiRECZpy
— PAOK FC / Π.Α.Ο.Κ. (@PAOK_FC) September 2, 2015
В себе си обаче той остава хлапето, което седи вцепенено пред Стоичков и иска просто да облече червения екип на ЦСКА.
И никога не го забравя, забавлява се на терена като дете.
Мнозина не могат да привикнат към стила му на игра.
"Защо е нужно да тичам безцелно из терена, ако знам предварително къде ще е топката и къде трябва да съм?", пита ги риторично.
Понякога изглежда ленив. Бавен, тромав... Сякаш не е на терена духом.
Но той не се притеснява, че не се харесва на всички.
Националният отбор
Изпълнява и втората си мечта.
Играе за България, като Стоичков. А и името му е пред това на великия Христо по голове за страната.
Но и тук... нож в сърцето.
Обвиняват го като капитан и лидер на отбора за неуспехите да се класира за Мондиал 2006 и Евро 2008. Всички сравняват отбора с този от 90-те на Стоичков.
Пишат срещу него, че разваля климата в отбора.
В една статия го винят, че в решителния мач с Италия е пробягал 2000 метра за 90 минути. Дали е така, кой знае?
През 2010-а му писва от това и се отказва да играе за националния.
И пак потвърждава, че не е вино за всяка трапеза. Не всеки го харесва.
Но този футболен странник и артист не би искал да е другояче.
0 коментара