Крал Кени Далглиш – роден в мъката на „Хилзбъро“

Героите се раждат по време на катастрофи.

На 15 април 1989 година шотландецът Кени Далглиш вече бе жива легенда на Ливърпул.

Като нападател вече бе изстрелял „червените“ на европейския връх, като треньор продължи победната серия на клуба.

Една година преди този ден Ливърпул бе спечелил титла №17.

В този ден, в средата на едно поле от хора, разкъсани дрехи и кръв на стадион „Хилзбъро“ в Шефийлд, лежи неговият Ливърпул.

Докато хора скачаха от трибуна „Лепингс Лейн“, докато 96 души намират смъртта си, Кени Далглиш стои в центъра на терена и търси с поглед своя син.

За щастие тази история има хепиенд. 20 минути продължи кошмарът на бащата.

Докато вижда своя невредим Пол, част от агитката на Ливърпул за мача с Нотингам.

Ден по-късно Далглиш пак отива на „Хилзбъро“.

Стъпва на нещото, което вече не е футболен терен.

А е един ужасяващ паметник, който ще се помни докато свят светува.

Вятърът си „играе“ с целофана от хилядите цветя. Тревата не се вижда от шаловете, поставени на земята. Далглиш носи две плюшени мечета в ръце.

Виждат го мнозина, но мълчат. Далглиш тръгва към една от вратите и поставя мечетата до гредите.

По-късно той ще каже, че е преживял едновременно най-трагичния и най-щастливия ден в живота си.

И си задава въпроса как би трябвало да постъпи един треньор в подобна ситуация. Отговорът е толкова прост и същевременно толкова тежък.

Да си вземе сбогом и да сподели мъката с останалите. Играчи и ръководители на Ливърпул са непрекъснато в следващите седмици на погребения, помени.

Никоя жертва не трябва да бъде забравена.