Най-страшните счупвания

Светът изпадна в потрес от единственото повторение на влизането на Ектор Морено срещу Люк Шоу на мача ПСВ Айндховен – Манчестър Юнайтед (2:1).

Веднага стана ясно, че английският защитник е тежко контузен. Новината не закъсня - фрактура на две места.

Абсурдно, УЕФА избра за играч на мача именно грешникът Морено, който все пак със сигурност не контузи нарочно съперника.

Мексиканецът наистина вкара изравнителния гол, но това едва ли е достатъчно основание точно в този мач да спечели това отличие.

Счупения крак на Шоу не е първа толкова тежка травма. Ето някои други подобни контузии. 

Дейвид Бъст – на мача Манчестър Юнайтед – Ковънтри през 1996 г.

Защитникът на гостите получи двойно счупване след сблъсък с Денис Ъруин. Вратарят на Манчестър Юнайтед Петер Шмайхел бе толкова уплашен, че избяга към страничната линия.

Бъст никога не играе повече професионален футбол. Оказа се щастливец, ще отърва ампутация.

Хенрик Ларсон – на мача Лион – Селтик през 1999 г.

Шведският нападател също счупи на две места крака си в опит да направи шпагат. Контузията не се оказа толкова тежка, колкото се предполагаше – върна се на терена след седем месеца и след това счупи вечния голмайсторски рекорд на Селтик с 242 гола.

Люк Нилис – на мача Ипсуич – Астън Вила през 2000 г.

В едва третия си мач за Вила белгийският футболист счупи жестоко крака си след сблъсък с вратаря Ричърд Райт. Четири месеца по-късно се отказа от футбола.

Роберто ди Матео – на мача Санкт Гален – Челси през 2000 г.

Под дъжда италианският халф получи дори тройна фрактура след ритник на съперник. Две години Ди Матео се бори с възстановяването, но повече не успя да играе футбол.

През февруари 2002 година италианецът обяви оттеглянето си.

Треньорът на Челси Клаудио Раниери му даде право да изведе тима на „Уембли“ във финала за Купата на Англия. По-късно Ди Матео е единственият наставник, спечелил Шампионската лига с Челси.