Михайлов и Лазаров - президенти завинаги!

Волейболът се готви за избори точно в момент, в който би следвало целият фокус на федерация, функционери и фенове да е върху Евро 2015, на което сме домакини.

Но у нас, особено в спортове, където отдавна по-големи новини се раждат извън игрището, отколкото на него, в това няма нищо ненормално.

Волейболът и футболът бяха две различни планети до преди няколко години.

Високите момчета се целеха в медали от големи първенства, а тези с бутонки на краката и повечко гел на главите не се класираха за никъде.

Сега резултатите в двата спорта взеха да се поизравняват от българска гледна точка, като за съжаление не футболът гони волейбола...

А обратното.

Не е честно и почтено да кажем - с тези президенти толкова. Не са виновни само Вечните Данчо Лазаров и Борислав Михайлов, разбира се.

Но е факт, че при тях спортът буксува по подобен начин, а скандалите и атаките са повече от позитивните новини и добрите резултати.

Лазаров е начело на волейбола вече 14 години. Има зад гърба си тежка организация от клубове, които му гарантират поредното преизбиране.

По подобен начин вече 10 години Михайлов държи юздите на футбола с политически и бизнес фигури в Изпълкома и един куп клубове с никаква или нулева дейност, който обаче имат по един глас - колкото Левски или ЦСКА.

Така той печели като БКП преди 1989-а, като даже и едно БЗНС си няма за цвят.

Лазаров и Михайлов за момента изглеждат безалтернативни, макар и това да е доста измамно.

Фигурата на Любо Ганев изобщо не е за подценяване, тъй като някогашният ас на игрището умее да обединява около себе си хора.

Заразен е с ентусиазъм, а и е инициативен - бизнесът му го доказва.

В същото време обаче машината от изпечени апаратчици насреща изглежда корава като защита на италиански тим, на който 0:0 му стига. И е готов да брани своето с цената на всичко.