Защо Левандовски и Мюлер бележат на поразия
Този Байерн е създаден, за да работи за централните нападатели
Безпрецедентният голов подвиг на Роберт Левандовски срещу Волфсбург накара запалянковци и журналисти за пореден (да не кажем 40-и път) да си зададат един 40-годишен въпрос: ще успее ли полският таран, който има 8 попадения след 6-ия кръг на Бундеслигата да счупи рекорда на Герд Мюлер от 40 гола в едно първенство, поставен през далечния сезон 1971-1972?
Никой до момента не е успявал дори да доближи постижението на „човека, на когото Байерн дължи всичките си успехи“, както го определи веднъж Франц Бекенбауер.
Убийственото дуо на Байерн от началото на сезона
Волфсбург – Байерн 1:1 (6:5 д.)
(Суперкупа)
Мюлер – 84 мин.
Левандовски– 72 мин. (асистенция)
Ньотинген – Байерн 1:3
(Купа)
Левандовски – 90 мин. (гол)
Байерн – Хамбургер 5:0
(Бундеслига)
Мюлер 90 мин. (2 гола)
Левандовски 90 мин (гол и асистенция)
Хофенхайм – Байерн 1:2
(Бундеслига)
Мюлер 90 мин. (гол)
Левандовски 23 мин. (гол)
Байерн – Байер Л 3:0
(Бундеслига)
Мюлер 90 мин. (2 гола)
Левандовски 90 мин.
Байерн – Аугсбург 2:1
(Бундеслига)
Мюлер 90 мин. (гол и асистенция)
Левандовски 90 мин. (гол)
Олимпиакос – Байерн 0:3
(Шампионска лига)
Мюлер 90 мин. (2 гола)
Левандовски 59 мин.
Дармщат – Байерн 0:3
(Бундеслига)
Мюлер 22 мин.
Байерн – Волфсбург 5:1
(Бундеслига)
Мюлер 90 мин.
Левандовски 45 мин. (5 гола)
В националния отбор
Мюлер – 180 мин. (3 гола и 2 асистенции) за Германия срещу Полша (3:1) и Шотландия (3:2)
Левандовски – 156 мин. (3 гола и 2 асистенции) за Полша срещу Германия (1:3) и Гибралтар (8:1)
ОБЩО
Мюлер – 11 мача, 826 мин., 11 гола и 3 асистенции
Левандовски – 10 мача, 715 мин., 12 гола и 4 асистенции
По-забележителното е, че в последните 40 години безспорният господар на немския клубен футбол е разполагал с твърде малко централни нападатели, заслужаващи дори да бъдат споменати в едно изречение с „Бомбардира на нацията“.
От времето на Герд Мюлер само петима играчи на Байерн са печелили голмайсторския приз в Бундеслигата. Карл-Хайнц Румениге го постигна на три пъти – през 1980 (26 гола), 1981 (29) и 1984 (26). Роланд Волфарт грабна отличието два пъти – през 1989 (17) и 1991 (21). Джоване Елбер стана водещ реализатор през 2003 (21), Лука Тони – през 2008 (24), а Марио Гомес – през 2011 (28).
Крайно изненадващо е, че Мюнхенският колос е разчитал с толкова малко голмайстори от световна класа през всичките тези години, белязани с такъв огромен брой успехи.
Подценяваният Румениге, двукратен носител на „Златната топка“, определено попада сред най-добрите в света в началото на 80-те, но истината е, че в повечето мачове той излиза като ляво крило, макар че на практика се ползва с неограничена свобода на терена.
В годините след Кале „деветката“ в Мюнхен са носили класически тарани като Дитер Хьонес, типични „ловци на голове“ като Рой Макар, супер реализатори, преминали зенита си като Жан-Пиер Папен, звезди за един сезон като Адолфо Валенсия и пълни неудачници като Мазиньо.
Дори сред по-добрите от тях, никой така и не се превърна в символ на „баварците“, за разлика от колегите им по амплоа в други големи клубове.
В последните десетина години световният шампион Тони се представи отлично, но мисията му – да помогне на Байерн да се завърне сред великите сили на континента – се оказа неуспешна.
0 коментара