Ренесансът на централния нападател

Роберт Левандовски вкара пет гола за 9 минути. Пиер-Емерик Обамеянг отбелязва във всеки от шести мача на Борусия (Дортмунд) в Бундеслигата.

Сандро Вагнер от Дармщад и Вехад Ибишевич от Херта с по два гола донесоха победи на отборите си. Хавиер Ернандес-Чичарито също победно заби за Байер.

Германското първенство е на път да възроди понятието централен нападател. 16 от 28-те вкарани гола в шестия кръг на Бундеслигата са на тарани.

Дали с германския футбол любимият от един век пост в играта няма да се завърне с гръм и трясък?

През последните години все по-често и най-вече заради двете икони Лионел Меси и Кристиано Роналдо се говори за смъртта на типичния таран.

Коментаторите използват понятието фалшива деветка, треньорите предпочитат крила, които да играят добре с глава. Преди шест години големият Хорст Хрубеш, национален треньор на младежкия бундестим, се провикна: „Дайте ми централен нападател! Всички деца днес искат да са новите Месут Йозил или Марио Гьотце. Никой не иска да е централен нападател!“

Когато Германия реши, че трябва из основи да промени футбола си заради кошмарните европейски първенства през 2000 и 2004 година, страната ражда страхотни халфове.

Изключително силни технически поливалентни футболисти, които могат да играят еднакво добре на различни позиции. Това още по-отдавна направиха в Италия например.

Там централни нападатели играеха офанзивни халфове като Роберто Баджо, Алесандро дел Пиеро и Франческо Тоти.

В Барселона вече 30 години разчитат на остри или технични нападатели, но не и на типична деветка.

Отиде Златан Ибрахимович и „Камп Ноу“ се оказа единственото място, където се провали. Чак сега – от старта на 2015 година, Барса опитва с истински таран в лицето на Луис Суарес.

Ювентус разчиташе на Карлос Тевес и го смени с Пауло Дибала. Манчестър Юнайтед налага Уейн Руни, Манчестър Сити го намери в лицето на Серхио Агуеро, а скандалният Диего Коста води атаката на Челси.

„Кралският“ Реал си има своя №9, който е звездата този сезон – Карим Бензема.

Да създадеш истински централен нападател си е майсторство.

Левандовски стана звезда, едва когато започна при Юрген Клоп. Полякът разви отлична техника и чувство за пласиране. Другите модерни тарани са хора като Марио Балотели – изключително надарен на терена (извън стадиона всички го знаем) и отличен майстор на статични положения.

Атлетичността и балансът на Златан Ибрахимович са легендарни. Агуеро и Дибала са едновременно голмайстори и дрибльори. При Суарес се отличават владеенето на топката, спринтът и ударът.

Преди години централните нападатели бяха като вратарите – специалисти в своята област и независещи толкова от съотборниците.

Днес модерните тарани са отборни играчи, които запазват идентичността на №9.