Тежестта на царските одежди

"Колко са тежки царските одежди?"

С този цитат от детските приказки можем да оприличим представянето на Берое и Славия от неделния ден в „А” група и въобще от последните седмици.

В Стара Загора се радваха на прозвището  „вицешампион” през миналата година. Всъщност Берое стигна до второто място само заради сгромолясването на ЦСКА през пролетта, но пък отборът на Петър Хубчев бе по-добър и от Левски, и от Литекс, и от Ботев, и от Локомотив (Сф).

Преди началото на сезона букмейкърите определиха „заралии” като фаворит №2 за титлата след шампиона Лудогорец.

Дотук добре. Само че нито Берое, нито Хубчев явно имат потенциала да носят царска одежда.

Още на старта Берое направи 0:0 у дома с Монтана, а сега в неделя дори загуби като гост от новака – 0:1. Е, така не се става шампион.

„Старата лисица” Ферарио Спасов „сготви” Хубчев в дуела между ловешките кадри. Колкото и да обясняват в Стара Загора, че Монтана вкарали с една контраатака.

А спомняте ли си, че самият Хубси определи първия двубой с монтанци за много по-важен от реванша с Брьондби за Лига Европа?

Ако иска да се наложи като треньор на първо място в България, а евентуално по-късно и в чужбина, Хубчев трябва да преразгледа визията си за футбола.

Ясно е – беше ювелирен защитник. Неговите отбори обаче играят прекалено дефанзивно и само чакат контраатаки.

Обаче Феро много добре знае това и два пъти ужили Берое с неговата тактика. Разликата между отборите и клубовете е огромна. Берое има финансите да взима сериозни футболисти, плащания не се бават.

Базата в Стара Загора стана за чудо и приказ. Въобще има всички предпоставки при ниското ниво у нас Берое да стане шампион.

Явно няма да се празнува 30-ия юбилей от титлата през 1986 година следващото лято. Не, ако не настъпи тотална промяна. Иначе Берое си е ясен – по този начин място в четворката изглежда почти гарантирано. Ако това устройва ръководители, треньори и футболисти, няма от какво да се притесняват.

Все ще дойде някоя бомба като победа над Лудогорец, Литекс или Левски, но нищо повече.

Стигаме и до добрата стара Славия.

През този сезон за първи път от много години „белите” се задържаха дълго около върха. Заговори се доста за работата на Иван Колев. За дългите серии без допуснат гол.

И хайде пак – за евротурнирите. Там, където Славия не е участвал от шампионския дубъл през 1996 година. И тук ни чака юбилей като при Берое, но май пак празнуването ще е без фанфари.

В случая вината обаче не е в Колев.

Всички силни футболисти на Славия заминаха към Казахстан през лятото. Треньорът се опитва да направи нещо значимо, но уви – без сол хляб не се прави. Няма кой да му вземе класа, камо ли да я купи.

Затова в неделя „старите пушки” Мартин Камбуров и Емил Гъргоров вързаха на фльонга добрата стара Славия.

Ей така, за да покажат, че формата е временна, а класата е вечна.

Колкото и Мартин и Бадема да са блестели истински само на местна почва. Маститият чичо Венци Стефанов може да обяснява, чеЛудогорец, Литекс и Левски работят със съдиите.

Сигурно е така, макар че и той не е света вода ненапита. По-важното е, че думите му за призови места звучат като шеги. А може би са и шеги. През миналия сезон имаше моменти, в които Славия трепереше да не изпадне.

Завърши сезона във втората шестица с куп безмислени мачове. Сега поне това няма да е така. Или така изглежда в момента. Макар че след две победни шампионатни загуби от Левски и Локомотив, гарнирани с отпадане за купата от втородивизионния Спартак (Плевен), бялата тишина отново може да завластва в „Овча Купел”.

Но там така най-много им харесва. Никой не обръща внимание на резултатите, стига да не се говори за изпадане. Чичо Венци е майстор на трансферите на Изток, ще изкара някоя звездичка и бюджетът ще е вързан.

Тежки са царските одежди. Особено в българския футбол, където малко хора са си на мястото. Начело с висшето му управление.