Битка за власт или битка за бъдеще

Последните дни на септември и първите на октомври ще бъдат изключително важни за родния волейбол. Две европейски първенства и едно общо събрание трябва да дадат отговор на въпроса какво ще е бъдещето на един от най-популярните и обичани спортове у нас.

Началото обаче никак не е обещаващо. Женският ни национален отбор по волейбол тръгна с голяма кошница към Ротердам като в различните периоди на подготовка се споменаваха различни цели – влизане в шестица, медали, влизане в осмица.

Не се случи нито едно от трите. Нещо повече, националките отново не успяха да излязат от групата, не успяха и да спечелят поне един двубой.

И това не се случва за първи път, а за трети пореден.

Така националките ни ще пропуснат още едни олимпийски игри. Още един олимпийски цикъл е безвъзвратно загубен, а един отбор остава с нереализиран потенциал, който никой не подлага на съмнение, че има.

И всичко това идва като студен душ след четири години, в които имаше страхотни проблясъци вдъхващи надежда, че и тази част от спорта ще тръгне нагоре.

„Не е виновен треньорът или федерацията, на терена сме ние”, призна капитанът Елица Василева. Една от най-добрите ни волейболистки обаче е права само до някъде. Защото няма как на тима да не се е отразила непрекъснатата смяна на треньори в тези четири години.

Нешич, Балтич, Тонев, Абонданца, Кузюткин, Нешич – всеки идва със своите изисквания, своите методи, свои виждания за селекцията.

И потенциала потъва, загубен в тази непрестанна въртележка от рокади. А за това вината определено не е на отбора.

Дълбоките анализи какво и защо се случи в Ротердам тепърва разбира се ще бъдат правени. Те трябва да дойдат и от Драган Нешич, и от ръководството на федерацията. Защото процесът е тристранен. И тук стигаме до събитие №2 – Общото събрание, което ще се състои в събота в Пловдив.

Вече е ясно, че на него ще бъдат избирани нови ръководители. Официално кандидатите за поста са трима – настоящият ръководител Данчо Лазаров, заместникът му Любо Ганев и Красимир Илиев. Кой какво предлага обаче, какви са вижданията им за развитието на този спорт у нас, каква е идеята им за управление на една от най-големите родни федерации така и не е ясно.

Битката, ако изобщо я има, се води някак тайно, а не както би трябвало да бъде открито и ясно.

За времето от обявяването на датата на извънредното Общо събрание до момента, публичните изяви и на тримата кандидати са сведени до минимум. Нещо повече, двама от тях – Любо Ганев и Краси Илиев откровено признават, че не са имали време да подготвят своите кандидатури и да разговарят с клубовете.

И още нещо, което няма как да не направи впечатление – датата на провеждане на това Общо събрание – точно между двете европейски първенства и преди изключително сериозно като организация изпитание каквото е домакинството на континентален шампионат. Повече от сигурно е че вниманието на всички е върху Евроволей 2015, а не върху това, което ще стане или не в Пловдив.

А всъщност именно то е по-важно. Защото от това зависи дали в женското ни първенство ще има едва шест отбора, дали волейболистките ни ще продължават да броят пропуснатите олимпиади и провалените европървенства, дали селекционерът при мъжете, независимо как се казва, ще стиска палци основният му разпределител да издържи въпреки здравословните проблеми или ще има равностоен негов заместник...

Да, да видиш на живо звезди като световния шампион Полша и олимпийския Русия е прекрасно, но домакинството на големи форуми няма да помогне на родния волейбол.

То няма да реши финансовите проблеми на Левски и ЦСКА, няма да убеди клубовете, участието в Европа е важно, а не просто разхищаване на средства, няма да доведе до израстването на нов Андрей Жеков, Боян Йорданов или Николай Николов в клубовете и школите.

И онези, които в събота ще се борят да управляват трябва да са наясно с това. Битката за бъдеще се води не в „Арена Армеец”, а в Пловдив. Тази в София е само черешката на тортата, която обаче скоро може и да изчезне.