Националният отбор на България е мръсна дума 20 години след САЩ 94
Преди 20 години по това време България още изтрезняваше от радостта, донесло лудото американско лято
Преди 20 години по това време България още изтрезняваше от радостта, донесло лудото американско лято.
Христо Стоичков получи своята най-голяма лична награда – „Златната топка”, а всички футболисти от Пеневата чета бяха определяни като богове от нацията. Без значение дали са играли и минута на световното първенство, без значение дали са „сини” или „червени”.
20 години по-късно националният отбор на България е мръсна дума.
Спомене ли се името на някои от „Героите от Малта”, изригва вулкан от ругатни. Хората мразят отбора си, а факт е, че дори по физиономия не познават някои от футболистите.
Най-голямата разлика естествено е в класата. Тогава блестяхме в Барселона, сега мъждукаме в Кубан. Всеки знае къде се извисява статуята на Колумб, а колко хора без карта знаят къде е Кубан?
И преди 20 години футболът в „А” група едва креташе.
Демократичното време и промените оказаха тежко влияние, но имахме футболисти за чудо и приказ. Дори един Илиан Илиев, играещ в Бенфика, не успя да се класира за мондиала. Резерви стояха играчи, всеки от които днес ще е лидер и достоен капитан.
Да направим сравнение между Пеневата чета от САЩ и Пеневата чета ІІ срещу Малта.
Вратари преди
Борислав Михайлов беше звезда на френския Милюз. За отбора изигра 65 мача за два сезона и беше един от най-ярките герои на световното.
Пламен Николов стана единственият вратар, който не пусна гол в САЩ. Пази само през вторто полувреме на малкия финал срещу Швеция и беше един от футболистите на Левски в състава.
Вратари сега
Николай Михайлов е резерва в турския Мерсин. Влиза, при това не винаги, само в мачовете за купата. За цялата 2014 година има не повече от 10 официални двубоя.
Владислав Стоянов е един от безспорните в сегашния състав заради изявите си в Лудогорец. Но все още е далеч от славна кариера в чужбина като единствения му пристан бе молдовският Шериф.
Защитниците преди
Емил Кременлиев бе от левскарската група на световното първенство. Изключително трудолюбив десен бек, който стигна до трансфер в Олимпиакос благодарение на изявите си в САЩ.
Трифон Иванов и до днес е прочут не само заради външния си вид, но и заради желязната си игра. По време на световното играеше за Ксамакс, но вече имаше и три години зад гърба си в Бетис. Мондиалът му уреди и най-бляскавия период в кариерата – Рапид (Виена), с който стигна до финал за КНК.
Цанко Цветанов бе безспорният ляв бек на Пеневата чета. И той замина за САЩ като футболист на Левски, за да премине след това в германския Валдхоф, а после и в Абърдийн.
Петър Хубчев бе мъдрецът в защитата на България. Спокоен и уверен, покриваше ситуациите, в които Трифон Иванов излизаше в атака. Отиде на световното като титуляр в Хамбургер, а през 1996-а игра и за Айнтрахт, където завърши кариерата си.
Николай Илиев бе позагубил блясъка си и затова няма нито минута в САЩ, въпреки че бе футболист на Рен.
А вече имаше опит в Болоня и Херта.
Илиян Киряков бе унивесалият жокер на Димитър Пенев. Можеше да запълни всяка пробойна в състава. На световното отиде като играч на испанския Мерида, след като бе играл и в Депортиво (Ла Коруня). По-късно кариерата му продължи в Анортозис и Абърдийн.
Ивайло Йорданов е в графата защитници, защото беше използван на този пост от Димитър Пенев. Три години преди световното първенство премина като голмайстор на „А” група от Локомотив (ГО) в Спортинг, където остана 10 години. Един от най-универсалните футболисти във футбола ни, можеше да играе на всеки пост.
Защитниците днес
Николай Бодуров премина във Фулъм и е един от малкото играещи постоянно наши легионери. Но отборът му е с най-слабата защита във втория ешалон на английския футбол. След мача с Малта си позволи да псува фенове в интернет.
Николай Бодуров премина във Фулъм и е един от малкото играещи постоянно наши легионери. След мача с Малта си позволи да псува фенове в интернет.
Александър Тунчев е разследван за черно тото заради престоя си в Локомотив (Пд).
Tweeeet me!
Александър Тунчев е разследван за черно тото заради престоя си в Локомотив (Пд). Въпреки че е един от най-добрите бранители в „А” група, не влезе в игра и едва ли някога повече ще е национал. Един от малкото, които могат да се похвалят с титли с два отбора – Локо и ЦСКА, както и сериозен трансфер – 1 милион лири в Лестър през 2008 г.
Страхил Попов е едно от откритията на Литекс, но много рядко попада в титулярния състав на националния отбор. В Ловеч също рядко се радва на победи в дербита.
Александър Александров е от лудогорската чета в националния отбор. Но не е твърд титуляр в Лудогорец. Преди това игра в Черно море.
Йордан Минев е един от най-често използваните при Любо Пенев играчи. Въпреки че не блести с много футболни достойнства, показва голямо сърце. Вече е в края на кариерата си, като преди това беше в ЦСКА без никакъв успех.
Станислав Манолев е от малкото наши футболисти днес, стигнали до гранд. Игра няколко сезона в ПСВ Айндховен, но беше освободен. През 2014 година мина първо през Кубан, сега е резерва в Динамо (Москва).
Веселин Минев причила не само по физиономия на близнака си Йордан. Компенсира със сърцата игра по-ограничените си качества. Защитникът на Левски е доста рисков заради груба игра. И той е в залеза на кариерата си, която е всичко друго, но не и бляскава.
Георги Терзиев е конкурентът на Александър Александров за място в защитата на Лудогорец и националния отбор. Преди това беше в Черноморец и засега е далеч от чуждестранен трансфер..
Халфовете преди
Златко Янков бе черноработникът в Пеневата чета. Даде гениалния пас към Йордан Лечков за победния гол срещу Германия. Световното първенство му уреди трансфер от Левски в германския Юрдинген, а после игра в Шампионската лига с Бешикташ.
Йордан Лечков е кошмарът за Германия. Заедно с Красимир Балъков можеше да матира всяка защита. Отиде на мондиала като суперзвезда в Хамбургер. След това направи трансфери в Марсилия и Бешикташ.
Даниел Боримиров бе жокер на Димитър Пенев подобно на Киряков. Вкара гол срещу Гърция и дузпа срещу Мексико. Мондиалът му помогна за трансфер от Левски в Мюнхен 1860, където изкара почти 9 години.
Георги Георгиев не успя да се пребори и за минута на световното заради огромната конкуренция. Но отиде в САЩ като лидера на френския Милюз. Вече бе в края на кариерата си.
Красимир Балъков заслужи да е в идеалния отбор на мондиала. Магическият халф блестеше в Спортинг, а след страхотното си представяне отиде в Щутгарт и през 2003 година бе избран за играч №1 в историята на клуба.
Халфовете днес
Георги Миланов се лута между титуляр и резерва в ЦСКА (Москва). Той е един от малцината наши легионери, които играят често. И единственият, станал шампион в чужбина в голямо първенство през 2014 година. В националния отбор обаче беше сянка на себе си.
Михаил Александров също не е безспорен титуляр в Лудогорец. Крилото все още чака звездния си миг в националния. Като юноша на ЦСКА успя да отиде на пробив Ливърпул, после в Борудия (Дортмунд), но така и не изигра официален мач там.
Тодор Неделев е едно от най-големите разочарования на 2014 година. Звездата на Ботев направи трансфер за близо 3 милиона евро в Майнц, но миналата пролет изигра общо 16 минути. През есента стана част от втория тим на германците. Известен е в Майнц, че не иска да научи немски. В националния отбор също е резерва.
Светослав Дяков е лидер на Лудогорец. Един от малкото футболисти, които непрекъснато са на терена – и в клуба си, и в националния. Черноработник, който често си изкарва картони. Преди Лудогорец беше в Локомотив (Сф). Не блести на високо европейско ниво и не се чува за интерес от чужбина въпреки успехите на Лудогорец.
Георги Илиев игра през годината във втородивизионния китайски Шъдзяджуан и помогна на тима за промоцията в елита. В националния отбор ту е резерва, ту е титуляр. Вече в залеза си не е бъдеще за България. Върхът в кариерата му бе ЦСКА и титлата през 2008 година.
Ивайло Чочев е най-проспериращият наш футболист през годината. На 21 години от титуляр в ЦСКА премина за 2 милиона евро в Палермо. В Серия А има няколко мача като титуляр, но още не е изиграл и минута за националния отбор. Чочев вероятно ще е един от новите лидери на България.
Владимир Гаджев е вечният представител на Левски в тима. Често е на терена, но не може да се утвърди като лидер в националния. Във всяка пауза на нашето първенство се говори за трансфер на Гаджев, но той винаги остава в Левски.
Милен Гамаков от Ботев беше дебютантът в състава за Малта, който така и не влезе. Кариерата му засега е незабележима.
USA 94; El Goleador del Mundial es el Búlgaro Hristo Stoichkov con 6 goles - http://t.co/pyFsIoYfGm #WorldCup2014
— Gustavo Rodríguez (@Gustavo_JRC) June 12, 2014
Нападателите преди
Христо Стоичков се овековечи като най-великия български футболист с представянето си на мондиала. Стана голмайстор №1, спечели „Златната топка”, взе за четвърти път титлата с Барселона. Всичко за него е казано.
Емил Костадинов изигра слабо световно първенство, но благодарение на неговия гол на „Парк де Пренс” България беше в САЩ. Нападателят на Порто направи трансфер в Депортиво (Ла Коруня) след мондиала, а след още 6 месеца отиде в Байерн.
Наско Сираков стана единственият български футболист с голове на две световни първенства. Легендата на Левски отиде на мондиала като един от „синия” тим. Преди това вече бе направил име в Сарагоса, Еспаньол и Ланс.
Петър Михтарски игра на мондиала катофутболист на Порто. В Португалия обаче не успя да направи сериозна кариера и се завърна в ЦСКА след световното. После премина в Майорка и Волфсбург.
Бончо Генчев е един от голмайсторите при паметните дузпи срещу Мексико. Заради голямата конкуренция игра много малко. На световното бе представител на Испуич, където отиде от Спортинг.
Петър Александров не игра и минута, въпреки че е трикратен голмайстор на швейцарското първенство – с Аарау, Ксамакс и Люцерн. Една от легендите на Славия, мина и през Левски.
Велко Йотов е друг нападател без минута в САЩ. На световното отиде като футболист на Еспаньол, а след него премина в аржентинския Нюелс Олд Бойс.
Ивайло Андонов е представителят на ЦСКА на мондиала. Веднага след него направи трансфер в Албасете, поледван от преминаване в Арминия. Също не игра на световното заради голямата конкуренция.
Нападателите днес
Александър Тонев става по-известен с наказанието си за расизъм. Кариерата му тръгна рязко нагоре след трансфера от ЦСКА в Лех. Но престоите в Астън Вила и след това в Селтик са основно на пейката.
Ивелин Попов се котира като една от звездите на националния отбор, която не блести в големите мачове. Много пъти се говореше за негов трансфер от Кубан в московски гранд или Астън Вила, но си седи в Краснодар. Изпусната дузпа и съмненията за бойкот срещу Любо Пенев може да са фатални за кариерата му.
Венцислав Христов е звезда само на Берое. Миналата пролет клубът не се разбра с ЦСКА и го прати в Металург (Донецк). В украинския клуб Христов почти не игра. Звездният му миг е победният гол срещу Азербайджан за 2:1 през септември.
Илиян Мицански е резерва в Карлсруе. Известен е с непостоянство. Вкарва два-три гола и след това изпада в дълги дупки. Карлсруе е четвъртият му втородивизионен германски тим след Кайзерслаутерн, Инголщад и Франкфурт. Никъде не направи име.
Андрей Гълъбинов изгря на родния хоризонт едва на 25 години. Живелият от дете в Италия нападател вкарваше често голове за Авелино, но го смени с Ливорно. Подобно на Мицански е непостоянен.
Това е положението, разликите са повече от очевидни.
За съжаление след няколко дни ще празнуваме или ще проклиняме 10 години от деня, в който четвъртите в света взеха властта в българския футбол. Велики футболисти, но скромни ръководители. Защото те трябваше да покажат какво са научили в чужбина и как се играе на световно първенство.
А сега на повечето от тях тегне черният печат с име Малта.
0 коментара