За светлото бъдеще на България

Да играеш при закрити врати. Това е най-лошото наказание за един отбор. В почти всички случаи причината не е във футболисти, треньори и ръководство.

Най-често е заради някакъв гаф на хулигани, които не разбират правилно любовта.

Футболът е игра за хората и без феновете е едно голямо нищо.

Националният отбор на България също игра пред празни трибуни. Но като при много други неща у нас проблемът е обърнат с главата надолу.

Разбирай – виновни са точно футболисти, треньори и ръководители.

Да говорим, че българинът не си обича отбора? Хайде няма нужда. Довечера на волейболния мач България – Германия зала „Арена Армеец” ще е врящ вулкан от емоции. А билетите свършиха отдавна.

Докато феновете търсиха последните билети за волейболния сблъсък чиновниците от БФС обикаляха села и паланки, за да молят юноши да отидат на „Васил Левски”.

Да приемем, че имаше около 200 души, които се излъгаха. Или просто са последните останали патриоти, верни на Цар Футбол.  Вероятно не повече от 50 са си купили от и без това скъпите билети за зрелището с Азербайджан.

Всяка победа на националния отбор е хубаво нещо. Така е по света. Но на кой му пука у нас?

Ръководството на футболния съюз явно отново е с някакви болежки – я в стомаха, я другаде. Поведе колоната на десетките хиляди, които въобще нямаха намерение да отидат на трибуните.

Е, пропуснаха да видят нещо много рядко! За първи път от 18 ноември 2007 година (1:0 срещу Румъния) отново спечелихме домакински мач в евроквалификации!

Честито на Боби Михайлов! Неговото управление дава плодове. Победихме с 2:0! Имаме си и светло бъдеще! Така каза треньорът Ивайло Петев.

Нямал друга работа човекът и видиш ли затова остава треньор на националния отбор.

Трябва да се радваме. Имаме си и президент, и треньор. За чудо и приказ са. Нямаме обаче най-важното – фенове.