Шампиони въпреки всичко
Волейболистите ни загубиха на терена, но спечелиха извън него
Волейболните ни национали отстъпиха с 2:3 на Франция в полуфиналите на Евроволей 2015 и ще спорят с Италия за бронзовите медали на първенството.
Двубоят за третото място е днес от 17,45 часа в зала „Арена Армеец“.
Най-резултатен за България бе Тодор Алексиев с 21 точки. За победителите с 30 точки се отчете Антонин Рузие.
Thanks to all eager fans in Arena Sofia who were there to support #Bulgaria[email protected] #EuroVolleyM pic.twitter.com/wOBMIjAJzm
— EuroVolley 2015 (@Eurovolley2015) October 17, 2015
„Не знам как спечелихме“, призна селекционерът на Франция Лоран Тили.
„Беше много трудно“ , възкликна наставникът на тима, който тази година е на път да спечели всички турнири, в които участва.
Толкова с фактите.
Те остават за историята.
Същата онази, която тимът не успя да пребори след като за пореден път пропусна шанса да играе финал на голям шампионат.
И същата, която още преди двубоя казваше, че волейболните аргументи са повече на страната на съперника.
Но и същата онази, която Пламен Константинов и неговите момчета написаха отново.
Защото независимо от резултата срещу Франция, независимо и от този срещу Италия днес този отбор е шампион.
За онези над 13 000 в залата, в която нямаше празно място дори по стълбите и която в началото смачка дори французите, играли два месеца по-рано пред 30 000 в зала „Мараканазиньо“ в Рио де Жанейро.
За онези, които сами плачеха от мъка след края на двубоя, но бяха готови на всичко, за да успокоят своите герои.
Както и за онези пред телевизорите и компютрите в България и извън нея.
И за онези в десетките български градове, наблюдавали двубоя на специално поставени видеостени.
Дали помним кога за последно се е случвало това?
Отговорът е ясен – през 1994 г., по време на онова извънземно американско лято на футболните национали.
И за същите онези, голяма част от които вероятно се замислят сериозно да стегнат куфарите и напуснали родината, но сега като юмрук и като един пяха националния химн…
Шампион е, защото едва ли има друг колективен спорт, в който един от отбора да излезе и въпреки собственото си разочарование да поеме вината и да се извини на феновете.
„Искам да се извиня на всички фенове, че не се класирахме на финал. Не успяхме заради мен. Аз съм на игрището, за да забия тези две топки, а не другите“, отсече Владимир Николов.
0 коментара