Загуби ли Формула 1 душата си?

Догодина може би във Формула 1 ще има 21 състезания, като географията на световния шампионат продължава да се разширява към нови за спорта територии – Гран при на Европа в Баку е отличен пример за това.

Тенденцията е ясна – историческите трасета, приемали години наред стартове от Формула 1 започват да изчезват от календара и на тяхно място влизат нови състезания, финансирани директно от съответната държава, договорила се с Бърни Екълстоун, като обикновено на тези писти липсва атмосфера и стават скучни състезания.

Няма спор, че календарът на Формула 1 изглежда все по-зле, дали обаче това може да бъде избегнато?

Има ли нужда Формула 1 от стартове в Европа?

Европа е сърцето на Формула 1 – поне що се отнася до отборите, пилотите и най-вярната публика на шампионата. И в същото време бъдещето на европейските кръгове е несигурно.

„Силвърстоун” има договор да приема Гран при на Великобритания до 2026 година, като първата възможност за прекратяване на контракта е през 2019, но въпреки това постоянно се чуват въпроси за бъдещето на състезанието.

До края на договора на „Монца” в Италия има още една година и въпреки, че това е най-старото състезание във Формула 1, все още няма договореност относно финансовата страна на новата сделка.

Тази година Германия отпадна от календара на световния шампионат заради финансовите проблеми на „Нюрбургринг”, а след слабата посещаемост на „Хокенхайм” през 2014, стартовете там също са под въпрос.

Това са писти с дълга и богата история. На „Нюрбургринг” са се провели 40 състезания от Формула 1, на „Хокенхайм” – 34, на „Силвърстоун” – 49. На „Монца” се провеждат стартове от веригата Гран при и от Формула 1 от 1922 година насам, със съвсем малки паузи.

Тези трасета са вдъхновявали поколения пилоти и зрители. Писти, които имат интересна история, известни завои, които имат имена, а не само номера – нещо, което липсва при новите трасета и едва ли ще се появи.

Новите състезания се финансират от съответната държава, която иска да се промотира и когато парите свършат, историята на това състезание приключва. Новите писти просто не могат да живеят без държавното финансиране, а с това изчезва и шансът да се изгради моторспорт култура у феновете.

Турция, Южна Корея и Индия са три държави, които построиха изключително модерни писти в последното десетилетие, но се задържаха в календара на Формула 1 само за по няколко години, при това без да оставят кой знае каква следа в историята на шампионата.

Какво ще стане, ако изчезнат европейските стартове?

В миналото „историческите състезания” бяха защитени от Споразумението „Конкорд” – договорът, който обвързваше трите страни във Формула 1: отборите, ФИА и собственика на търговските права. Тази клауза беше включена, тъй като беше ясно, че тези стартове за важни за традицията в спорта.

Но последното споразумение изтече и все още няма нова сделка, така че вече няма защита, няма и изискване европейските стартове да запазят мястото си в календара.

А ако някоя голяма европейска страна изгуби старта си от Формула 1, това почти автоматично означава, че тя губи статута си на държава, в която моторните спортове са на високо ниво, освен това притокът на млади пистови пилоти също започва да пресъхва.

Според мен, „историческите състезания” са сърцето на спорта.

Без „Силвърстоун”, „Спа”, „Монца”, Монако и Германия, Формула 1 ще изгуби пряката връзка с миналото си, а това може да се случи много по-лесно, отколкото си мислим-

Разбира се, Формула 1 има нужда от приходи, но дали сега парите не са единственият фактор, който определя къде да има състезания и къде – не?

Дали състезанията са на подходящите места?

Базите на всички отбори от Формула 1 са в Европа. Но 11 от 21 старта за догодина са извън Европа, а тази бройка нараства до 13, ако включим Гран при на Русия в Сочи и Гран при на Европа в Баку в Азербайджан.

На теория, това са европейски състезания, но на практика са доста далеч. Но дори и да ги приемем за европейски, фактът е, че Сочи и Баку са доста далеч и от традиционната моторспорт култура в Западна Европа, където догодина ще има едва осем състезания.

Преди десет години календарът включваше 19 старта, 11 от които в Западна Европа. Три от тях вече не съществуват – вторите състезания в Германия и Италия и стартът във Франция.

Тази промяна показва ясно посоката, в която се развива Формула 1. Не казвам, че спортът не трябва да се развива глобално, но е много важно да не загубим връзката с корените на Формула 1, с основата на този феномен.