Момчето, което прилича на Марадона

Почти винаги епохите в историята на един футболен клуб съвпадат с престоя на треньорите.

Това не се отнася за настоящия Ювентус.

С ексцентричния, ненаситен за победи Конте „Старата госпожа“ набра впечатляваща скорост, но пък максимална достигна при наследника му Алегри.

Така се получи.

С Алегри него Юве стигна до финал в Шампионската лига, а с Конте не можа да се промъкне дори до решаващия двубой в Лига Европа

Това, разбира се, по принцип нищо не означава, но е факт. Красив факт.

От юни насам обаче се случиха някои неща и в новото първенство на Италия Ювентус се озова на ... 15-о място.

Звучи като комедиен сюжет.

Как иначе да се отнасяме към това?

Ето, на 25 октомври „бианконерите“ посрещнаха Аталанта, която не само че заемаше по-високо място от торинци, но и дори при победа Юве нямаше да я настигне.

Гледаш мача – умерено италиански, леко скучен – и осъзнаваш (това се отнася за всекиго, който поне малко разбира от футбол), че Аталанта не разполага с играч, способен да помогне с нещо на Юве (че дори и да влезе като резерва!).

И историята за това как шампионите се озоваха на 15-о място (между другото, вече са 12-и), не е история за калчото, а конкретно за торинския клуб, за „Старата госпожа“, Невястата на Италия.

Тръгна си Пирло, защото вече е дядо.

Тръгна си Видал, защото немците имат куп пари. Тръгна си Тевес, незнайно защо.

Просто си тръгна – отиде в Бока и толкоз.

Така си реши. Той по принцип си е малко странен тип.