Когато ветераните на ЦСКА заговорят

Думата на ветерана. Младите трябва да стоят и слушат. В белите коси традиционно се крият много мъдрости. Затова, когато говорят Франц Бекенбауер, сър Боби Чарлтън или Йохан Кройф, всички замлъкват. Говори Старшията. С голямо „С” отпред.

В България и по-спецално в ЦСКА това е изродено. Като много други неща в държавата ни. Ветераните на ЦСКА са известни, че от устите им най-често излиза огън и жупел. Че се мразят по между си и че смятат всичко ново за пошло и гнусно.

Пословични са враждите по оста между двамата най-успешни Аспарух Никодимов и Димитър Пенев. Странно или не, името на Стратега не бе споменато в репортажите от сбирката за възстановяване на „Клуба на ветерана” в ЦСКА.

Едва ли Димитър Пенев може да бъде слаган в графата „други” дори от най-начинаещите репортери. Всеизвестно е, че двете легенди, участвали като играчи и треньори при отстраняването на три актуални европейски шампиони, не могат да се гледат дори. Камо ли да си говорят. Разликата между Паро и Пената обаче е голяма в последните години.

Каквото и да се случва в ЦСКА, Стратега винаги е на „Армията”. В добри и лоши дни – няма значение. Никодимов бе изчезнал за много години, поне десет. Изненадващо се върна в ерата на „Титан” и след уволнението си като някакъв вид скаут, не спря да плюе по ЦСКА.

И най-вече по човека, който го засипа с толкова слава в епохалния мач срещу Ливърпул – Стойчо Младенов. Всъщност именно той върна Паро на „Армията”, за да не стои далеч от клуба. Но този епизод е само малка част от многобройните скандали между ветерани.

Другият най-голям е между Младенов и Ради Здравков, които не участваха в срещата. Нормално – Младенов е треньор на египетския Ал Итихад, а Здравков е помощник на Едуард Ераносян в Лудогорец. А ако се вярва на официалната интернет страница на шампионите, Ради играе и в първенството за ветерани. Естествено – с екипа на Лудогорец. Конфузно, нали? Може да работиш в Лудогорец, но да се слагаш сред ветераните...

Историята помни, че Младенов и Здравков са били като братя. През 2003 година помощникът опита да направи преврат за треньорския пост в ЦСКА, а после обвини Младенов в комисионерство. Оттам и до днес срещу Стойчо се хвърлят обвинения (нито едно не е доказано с документ), че е взимал пари при трансфери. След скандала им Младенов бе назначаван още три пъти за старши в ЦСКА, а Здравков така и не излезе от руслото на вечния помощник.

В последните месеци Ради се скара и с друг славен ветеран – Любослав Пенев. Натурата на големия нападател е да не говори пред медиите и да не показва емоции пред феновете. Но се мълви, че Пенев е нарекъл „предателство” решението на своя помощник да отиде при Кирил Домусчиев, с  когото водят съдебни дела.

Разбира се, скандалджиите сред ветераните не свършват дотук. Голямата уста Георги Димитров-Джеки се е изпокарал с всички възможни свои колеги. При култовите си интервюта големият защитник, наричан някога българския Бекенбауер, е наговорил толкова много щуротии, че е нормално почти никой да не го тачи вече. Повечето знаят, че обикновено в крилатите лафове помага и алкохолът, но това не е оправдание. Обидените от Джеки бивши приятели, съотборници и треньори, са толкова много, че ако всеки иска да си връща, от Димитров нищо няма да остане.

Почти същото се отнася и за Георги Илиев – още един от повелителите на Ливърпул. Майкъла обича да говори от висока позиция, но много малко е градивното. И той по подобие на Паро бе върнат в ЦСКА при Титан и с желанието на Стойчо Младенов, но накрая се превърна в смъртен негов враг. На „Армията” говорят, че Илиев не е обичан от почти нито един от своите колеги. Мразят го и феновете, които го нареждат до гробокопачите от „Титан”. А историята помни, че публиката изгони Илиев като шеф в ЦСКА и по времето на Васил Божков в началото на века. С други думи – Майкъла е всичко друго, но не и положителна фигура на „Армията”.

Един от последните маркови спорове датира от преди два месеца. Легендарният голмайстор Петър Жеков се нахвърли в медиите с обидни думи срещу Пламен Марков. Причината е прозаична – едно време Александър Томов излъгал Вълшебния стрелец със заплати от времето му в управителния съвет и сега беловласият си ги иска. Само че Гриша Ганчев е известен, че пари на вятъра на хвърля. Последният виновник за това е Пламен Марков, който в дипломатичния си стил, не пожела да влезе в полемика. Друг е въпросът дали Жеков е свършил нещо за заплатата си.

Стигаме и до едно странно име сред учредителите – Милен Радуканов. Вчера той основава Клуба на ветераните в ЦСКА, утре със същата сила би могъл да го направи и в Левски. Разбира се, че не е грях да си играл за двата клуба. Но когато по-голямата част е била при вечния враг, че си бил ЦСКА с 5:0, по-скоро би трябвало да гледаш в „синьо”. Радуканов поне не се е забърквал в словесни войни с останалите ветерани. Беше известен като покорния любимец на „Титан”-ите, а въпреки крехката си за треньор възраст  повече от година не може да си намери работа след уволнението от Славия.

И дойде време за кулминацията. Всичко е добре – ще има нов Клуб на ветерана на „Българска армия”. Дано при някоя от сбирките на маса старите воини да не хванат ножовете и да решават с тях отколешните си спорове. Но по-важният въпрос е друг. Защо се събраха във вторник, 27 октомври?  Толкова „червените сърца” не знаеха ли, че ЦСКА играе един от най-важните си мачове за цялата година? Не бяха ли чули, че гостуването на Спартак (Плевен) е с кръстопътно значение за младите футболисти на Христо Янев? Не трябваше ли да бъдат там, на трибуните?

Уви... На масата е по-хубаво. Така бе и при последните два митинга за спасението на ЦСКА. Първият през 2013-а след драмата с „Титан” и сега преди десет дни пред парламента.  Когато трябваше да се преброят, нямаше какво да се брои.

Затова един приятелски съвет. Стойте си в кръчмата, яжте и пийте до забрава, г-да ветерани! Не пречете на ЦСКА! За вас е всеизвество, че обичате клуба, само когато сте вътре и когато имате изгода. Ако ви остане време от софрите, елате на някой мач!