Футболист на годината? Нужно ли е...?

През миналата година се чудихме, чудихме кой да е Футболист на годината.

Избрахме Владо Стоянов, вратарят на Лудогорец с нелоши качества и още по-ярко изразена склонност към неспазване на режима и напълняване.

Човекът спаси дузпа на Кристиано Роналдо все пак, пази като лъв в няколкото важни мача на Лудогорец из Шампионската лига (абе, пази, пази - пусна си 12 гола в 5 мача).

И затова стана №1.

Тази година и него нямаме. Стоянов дори не е титуляр в Разград в повечето мачове.

Класацията става все по-трудна главоблъсканица за спортните журналисти, които се чудят кого да посочат.

Критериите се занижават, защото вече всеки, който играе в що-годе нормален отбор навън, е претендент.

Дори и нищо да не е направил. Просто играе там и това е. Друга планета, в сравнение с играещите тук.

Та през 2015-а националите бяха на обичайното за последниге години трагично ниво и никой не изпъкна особено.

Ивелин Попов направи трансфер в Спартак и изигра няколко силни мача в руския гранд.

Ивайло Чочев отново е титуляр за Палермо в Серия А - това е и играчът от България в най-силно първенство.

Георги Миланов определено има спад и не е титуляр в ЦСКА (Москва).

Александър Тонев отиде във Фрозиноне, новак в Италия.

Бербатов има 4-5 мача като титуляр за 12 месеца в Монако и ПАОК, а и нали ни призова да не гласуваме вече за него...?

В родния шампион Лудогорец лидерите са чужденци, а в носителя на купата - Черно море, ситуацията е същата.

Левски и Литекс се гонят на върха с Разград през есента, но и там не можеш да се сетиш за някой българин, който да е ключов.

ЦСКА... е във В група.

Изобщо - изборът е никакъв.

Дали да не махнем наградата изобщо за 2015-а, та току-виж някой догодина се амбицирал и изпъкнал достатъчно, че да е достоен да я получи?