Годината на "синята" мъка

Левски изненадващо излезе начело в класирането някъде в края на септември, когато фенове и медии виждаха ясно, че отборът трудно може да претендира дори за място в четворката.

Изведнъж подемът на терена съвпадна с появата на куп спонсори, привличане на 5-6 футболисти от чужбина и свои кадри, завръщащи се на "Герена".

Изказванията ставаха все по-приповдигнати, чу се думата "титла", успоредно с тази за "държавно рамо" и "водопад от пари" в клуба, който бе пред фалит само преди 6 месеца.

Какво точно става на върха в Левски, очевидно не ни е писано да разберем скоро.

Но това, което се случва на терена и около него, е поредната позорна година.

Срамна и пълна с тъга за левскарите.

Истината след мача в Ловеч за купата е, че те вече не разпознават своя Левски на игрището.

След 2014-а, отбелязала 100 години от създаването на клуба, и кошмарна с 4 загуби от ЦСКА поред и срамно класиране, мнозина помислиха: Най-лошото мина.

Какво повече може да се стовари на главите на левскарите?

Ами - 2015-а...

В нея "синята" публика си направи още един празник - юбилей с 50-ата годишнина от първия мач на клуба в Европа.

Стана хубаво, някак мило и романтично.

Но, както и през 2014-а, ретро парадът е единствен светъл лъч в сивата година на Левски.

На терена пролетта мина във втората шестица на "А" група в унизителни мачове с изпаднали и борещи се да не изпаднат.

Дойде финал за купата в Бургас с Черно море, надежда за трофей, за участие в Европа, за някакъв пробив в тегобите - вече 6 години Левски купа не е виждал, а цели 2 - евротурнири.

Не би - срещу 10 от Черно море не стана.

Есента имаше своя месец на надеждата, когато някак неочаквано и нелогично тимът на Стойчо Стоев излезе начело.

Водеше дори с четири точки.

Но нещата бързо се върнаха в руслото от последните 2 години.