Как Астън Вила стигна от шампион на Европа до изпадане

През декември 1982-ра в клуба се върна Дъг Елис, напуснал 3 години по-рано поста на председател. Случайно или не, в негово отсъствие се случиха най-големите успехи в историята на Вила.

Но новият-стар бос изчисти дългове от около 1,6 милиона лири, които клубът бе натрупал.

През 1983-а си тръгнаха Римър, Морли, Макнот и Гедис от основните играчи.

Мортимер, Кауънс, Гибсън и Уит - гръбнакът на тима, бяха продадени през 1984-а.

За старта на сезон 1986-87 г. от тима - шампион на Европа, бяха останали само Евънс, Уилямс и Шоу. Последният обаче бе контузен много тежко в началото на сезона и претърпя 6 операции за 4 години без да се възстанови напълно.

Вила падаше плавно.

Шести през сезон 1983-84 г.

11-и през следващата година.

"Резултатите не са достатъчно добри за клуб от ранга на Вила. Имаме нужда от промяна и нова атака на Европа", коментира Елис. И се обърна към 36-годишния и доста неизвестен Греъм Търнър, който водеше Шрозбъри.

Новият мениджър не тръгна добре - 18-о място по Коледа на сезон 1984-85 г- подсказваше за проблеми.

"Знам, че стъпката от трета в първа дивизия е голяма за мен, но ще се справя", не се предаваше Търнър. Личеше, че му липсва опит в работата с национални футболисти на високо ниво.

Е, отборът завърши десети, което все пак бе прогрес спрямо предния сезон.

Но не подценявайте детайлите - с три победи в последните 5 мача бе избегнато изпадане, като всички тимове до 12-о място бяха на 1-2 точки от него в края на една от най-здравите битки за оцеляване в историята.

Вила обаче не предприе промяна. И стартира следващия сезон ужасяващо.