Прав е Стойчо Младенов

Когато Стойчо Младенов проговори, винаги е интересно.

Така бе и при награждаването на Обединените спортни клубове на ЦСКА, когато Екзекуторът на Ливърпул връчи приз на шахматиста Кирил Георгиев за дълголетие.

Това обаче бе само прелюдията към една шестминутна реч, в която бяха засегнати много теми.

Като например че мнозина „червени сърца“ мълчаха в последните години и чак от това лято започнаха да дават акъл.

Сиреч когато бе ясно, че ЦСКА е аматьорски клуб.

Младенов отново се защити срещу станалия вечен въпрос за комисионните му с призив – който има документ за злоупотреба, да го извади и да го даде на медиите.

Това обаче са теми от „Армията“. Стигаме до най-важния момент от думите на Стойчо.

Треньорът призова държавата най-накрая отново да се ангажира не само с ЦСКА, не само с футбола, а с целия спорт.

Обявената от него сума на стойност 35 милиона лева за 12 професионални футболни клуба наистина не е плашеща за всяко правителство.

И с нея целта не е да се купуват играчи, а да се подобри базата – най-големия проблем на спорта ни в демократично време.

Бойко Борисов е най-спортният премиер на България и обича да се хвали с всяка зала или стадионче из България.

Основателно! За да се развие спорт у нас, е нужно да се тръгне и от най-малките населени места.

Какво обаче се оказва?

Твърдица има нов стадион, защото е кандидатствала по европейска програма.

Само че няма да е изключено дори всички жители на градчето да отидат на мач, пак да останат празни места.

Тук стигаме до основния въпрос.

Защо по европейски програми не кандидатстват общините в София, Варна, Пловдив и Бургас?

Стадионите са общински, а се очаква собствениците на клубовете да инвестират и да ги правят бижута.

Няма как да стане при нивото на нашата икономика, при интереса към слабия ни футбол и при очевидния отлив на публика от стадионите.

Всъщност защо не се замислим върху елементарни въпроси.

Ако „Българска армия“ изглеждаше добре, колкото Борисовата градина, посещаемостта можеше да е поне 15 000 на всеки мач. Същото се отнася и за „Герена“.

Неприветливите арени на Славия и Локомотив (Сф) могат да приемат много повече от шепата побелели хора, ако например там се продаваше бира.

Както върви с футбола по цял свят.

Само в България сме решили, че не може да се продава на стадиона.

А тя си е там – в пластмасовите бутилки от близкия супермаркет.

Ето още една недомислица в закона, която зависи от държавата.

При награждаването на ЦСКА бе припомнено, че по време на олимпиадата в Сеул през 1989 година „червеният клуб“ е бил на 12-о място сред всички държави по медалисти!

Уникално постижение не само на ЦСКА, а на цяла България.

Днес от спортовете с най-успешната марка на спорта ни не е останало нищо.

Базите са или разграбени, или иззети, или вехтеещи. Без помощ от държавата няма да се променят нещата.

Няма родител, който да прати детето си да мръзне на тренировки.

По-добре да е вкъщи на компютъра.

Физическото образование е издигнато в култ в Щатите, Германия, Великобритания, Испания...

Затова тези нации са превърнали спорта в успешен бизнес.

Че вървим с няколко десетилетия зад тях, е ясно и на глухия цар. Но поне да опитаме да захапем нещо.

Спортът може да е лице на България за пред света.

Като Христо Стоичков, като Стефка Костадинова, като Валентин Йорданов, като Григор Димитров.

Но знаете ли къде Григор стана тенис звезда?

За съжаление не е в Хасково. А далече – в Барселона.

Ако днешните момчета и момичета искат да станат като Григор, но родителите им нямат възможност да ги пратят?

Трябва да отидат на нашите прескъпи или крайно неподдържани кортове.

Една птица пролет не прави.

Един отбор и едно участие в Шампионската лига – също.

Затова Стойчо Младенов е повече от прав.

Футболът и спортът ни имат нужна от рестарт веднага.

И този рестарт трябва да стане с помощта и зоркия надзор на държавата.

Иначе едно от малкото неща, с които сме се гордеели като в Сеул'89 и САЩ'94 ще остане за учебниците по история.

Ако не ги изчистят и оттам.