Епохата "Буфон"

На 28 януари в Торино може би не трябва да работят.

Един почивен ден за населението на града ще е напълно оправдан.

Поне за тези, които носят черно-бели сърца под напарфюмираните и безупречно изгладени ризи.

Джанлуиджи Буфон навърши 38 години на 28 януари и светът на футбола поднесе своите поздравления.

Понякога думата легенда ти се струва изтъркана.

Легендосваме всякакви типове, вкарали по един ключов гол, направили жест, изиграли силен сезон.

Джиджи трябва да получи друга дума, не тази, обикновената.

Той е епоха. Да, епохата Буфон.

Преди 20 години и 3 месеца с дългата си коса и източено лице се появи пред Курва Норд на "Енио Тардини", за да се изправи срещу страшното нападение на Милан.

Дебютант, след като Парма се принуди да го пусне на терена заради контузията на Лука Бучи, Буфон направи първото си чудо.

Заключи вратата за Уеа и останалите - 0:0.

Още през 1998-а бе на световно, но като трети вратар. Не пази.

След това навъртя мачове на 4 мондиала.

През 2001-ва премина в Юве за астрономическите 75 милиарда италиански лирети, което остава световен рекорд за вратар.

Цената му бе, кажи-речи, 51 милиона евро.

15 години е на вратата на Юве.

Видя всичко, спечели всичко (без Шампионската лига), изживя всичко.

Не се предава и в живота, и на терена.

През 1999-а избра да носи номер 88 в Парма и бе обвинен от цяла Европа, че е нацист.

Символиката на 88 с националсоциализма е явна.

Джиджи обясни, че не е знаел...

Година по-късно обаче показа тишърт, на който пишеше: "Предават се само измамниците" - стар нацистки лозунг от времената на Мусолини.

Отново отрече всякакви радикални политически възгледи.