Завръщането на двуполюсния модел

До 1997-а у нас имаше двуполюсен футболен модел.

Да, колкото и да е куриозно при факта, че година по-рано Славия стана шампион, а не някой от двата гиганта Левски и ЦСКА.

Но така си беше - два отбора в битка за титлата, а намеса на всеки друг бе спорадично и сензационно развитие.

До това злато на Славия обаче за 50 следвоенни шампионата само 7 пъти първенец не бе някой, извън синьо-червената хегемония.

През 1997-а се появи Литекс, който спечели 4 титли за 19 години в елита.

По-точно 18 и половина, защото този сезон тимът от Ловеч няма да го доиграе в "А" група.

Лудогорец също има четири за периода, а и Локо (Пд) се записа - 9 провинциални титли срещу толкова на Левски (6) и ЦСКА (3).

Това вече не е двуполюсен модел и е ясно, че футболът ни спечели от промяната.

Днес обаче отново се връщаме към времената, в които само два отбора имат право да мислят за злато.

Имат потенциал, ресурс и амбиция да са шампиони.

Пролетта във футбола ни пуква с Лудогорец и Левски, а край тях - 7 отбора-пълнеж.

Това е елитната ни лига.

Пловдивските отбори са в ситуация на пълен цайтнот и трудно могат да мечтаят дори да спънат някой от лидерите.

Черно море и особено Берое са бойки тимове, но... нищо повече.

Славия, Монтана, Пирин.

Двуполюсният модел се завърна в родния футбол.

Докога ще е така - ето това е ключовият въпрос.

Защото ако ЦСКА не претърпи чудотворна трансформация, Локо не се вдигне от гроба, а Литекс ну успее оцелее при положението да е изхвърлен от елита, "А" група обещава да е доста постна откъм емоции, интрига и класа за години напред.

За феновете - освен вероятно тези на Левски, които виждат добра възможност за трофеи, това е конфузна ситуация.

Какво да му гледаш на това първенство?

Ще минат мачовете между двата лидера и толкоз.

За телевизията, плащаща по над 5 милиона на година за права, това е кошмарен сценарий.

За футбола ни - потъване в сивотата на безконкурентната среда.