От всяка "Златна топка" треньор не става
Марадона, Матеус, Чарлтън и Стоичков - силата им остана на терена
Жан-Пиер Папен опита във втора френска лига със Страсбург, където работи с Емил Гъргоров и Димитър Рангелов.
Но... по-високо не стигна.
Лотар Матеус изведе Партизан до Шампионската лига, но с Унгария и България резултатите не бяха с очаквания ефект на мегазвезда.
Невинаги се получава.
Примери има и с други велики във футбола.
Боби Муур изведе Англия до световната титла през 1966-а и бе пример за умен играч на терена.
Сякаш - създаден един ден да е треньор.
Опита с Оксфорд, после и със Саутенд из долните дивизии.
Сам напусна поста, за да заеме място в борда на директорите, където остана до смъртта му през 1993-а.
Диего Марадона - един от двамата най-велики в историята, води родината си на световно.
Като играч стигна два пъти до финала, а веднъж взе и трофея.
Но като наставник нещата бяха различни.
Аржентина едва се класира за финалите, а там бе разбит от Германия с 0:4 на четвъртфинал.
Води за кратко тимове от Саудитска Арабия и ОАЕ, но... нищо запомнящо се.
Христо Стоичков тръгна сравнително силно в професията, след като изненадващо стана селекционер на националния тим без никакъв опит в професията.
Първата му квалификационна битка бе сравнително успешна, но не стигна до Мондиал 2006.
В следващите пресявки - за Евро 2008, Камата напусна сам след изненадващото 0:0 с Албания в София.
Бе треньор на Литекс, в ЮАР и в Селта, който не успа да спаси от изпадане.
Като цяло - кариера, която може и да не продължи, след като не е особено успешна.
А и работата му сега като тв анализатор му дава пълното спокойствие да не влиза пак в месомелачката на треньорството.
Михаел Лаудруп, съотборник на Стоичков от първия дриймтим на Барселона, имаше изгледи да стане голямо име в треньорството.
В Хетафе го хвалиха за отлична работа, а в Спартак (Москва) наложи нови виждания и стил.
След което дойдоха неуспешни опити с Майорка и Суонси.
Въпреки че спечели Купата на лигата с тима от Уелс, бе уволнен през 2014-а и до днес е без работа - вече 2 години.
И накрая - показателен пример с Боби Чарлтън.
Сър Боби пое Престън през 1973-а, но още в същия сезон изпадна с него от втора в трета дивизия.
Травмата била толкова голяма, разказват играчите на отбора, че често заварвали легендата с глава, скрита в ръцете му в съблекалнята, сам и умислен.
Чарлтън никога повече не стана мениджър.
Зизу да се поучи.
И да е готов за това, че не от всяка "Златна топка" и гениален играч става голям треньор.
0 коментара