Генерала: Трифон не правеше компромиси с никого

Големият треньор Георги Василев коментира за Sportinglife.bg

Георги Василев
Георги Василев 22:00 ч., 15 Фер 2016
0
2076
Lap.bg

Той е шампион с три отбора - Етър, Левски и ЦСКА. Такова чудо няма в българския футбол. В Германия го кръстиха Генерала, защото от малкия стадион на "Старото лесничейство" направи берлинския Унион голям. Георги Василев е един от големите капацитети в българския футбол. Малко странно, че родните отбори се дърпат от неговите качества, доказани през годините. Но дано поне слушат думите му.

Георги Василев прие да е анализаторът за футбол на "Sportinglife.bg".

Всеки понеделник очаквайте неговото мнение по актуална тема.

За съжаление стартът е по лош повод - кончината на неговия футболен "син" Трифон Иванов.

"Мислите ми не спират да със с Трифон и трудно ми е да повярвам, че го няма".

Трагедията, която се случи, накара всички да разберем колко е голяма любовта на хората. Тя може да е била не толкова открита досега, но кошмарната новина я отприщи.

Днес не е нужно да говорим много за футболиста Трифон Иванов. Всички знаем за него.

Нека следващите думи да са за човека Трифон. Той остави забележителна диря в жизнения си път. Освен страхотната му кариера виждаме колко много доброта и човечност е имало у него.

В прав текст

Трифон бе от поколение, което имаше много качества и щастие.

Трифон бе от поколение, което имаше много качества и щастие.

От дете не му липсваше самочувствие. Въпреки че играеше като защитник, притежаваше отлична техника.

Както на футболен език казваме - кокетничеше с топката.

Най-много го предизвикваха силните футболисти. Искаше да им покаже, че не им отстъпва по нищо.

Особено на нападателите. Няма да забравя какъв тандем бяха с Пламен Гетов (б.а. - засичат се през 1992-ра в Търново).

Всички знаем какъв техничар беше Пламен. Отиграваше топката с пета, обичаше скрития пас.

Веднага след това Трифон се опитваше да измисли нещо още по-атрактивно.

По това време в Етър двамата ми костваха доста нерви.

Все пак Пламен праваше атракцията в чуждата половина, а Трифон - в нашата.

Рискът е голям. Затова и почти всеки мач Трифон вършеше по някоя глупост, колкото и да го предупреждавах.

По това време при мен в Етър играеха класни футболисти със средняшки манталитет.

Ние бяхме отбор, който можеше да бие ЦСКА и на следващия мач да падне от Хасково.

Взех Трифон, Краси Балъков, Цанко Цветанов, Илиянчо Киряков, Бончо Генчев.

За Трифон твърдя, че живееше с мисълта, че ще покори футбола.

Той обичаше винаги да е весело. Майтапаше се.

Но на терена винаги бе мъж.

Всички днес говорят за шпагата му. Факт - много прицизен беше.

Колкото и да е бърз нападателят, Трифон като сабя атакуваше отзад и отнемаше топката.

И с мен обичаше да си играе.

Примерно се обърна на тренировка и той спираше да прави упражнението, или правеше друг маймунджулуък.

Търсеше общуването с мен.

Години по-късно в края на кариерата му в ЦСКА отново бяхме заедно.

Вече видях един съвсем улегнал Трифон, уникален професионалист.

Него и Краси Балъков ги заведох в Португалия през 1981 година.

Това им беше първият допир с международния футбол.

Играхме със Спортинг, все едно Краси го бяха запомнили, защото го взеха по-късно.

Няма да забравя дебюта на Трифон в "А" група, но не помня срещу кой отбор беше.

Помня, че съперникът ни имаше много силно ляво крило и аз го пуснах десен бек.

След половин час нападателят отиде вдясно.

Трифон се затича към центъра и ми крещи: "Какво да правя?" Отвърнах му: "Не го изпускаш от очи!"

В живота си съм усетил само уважение от Трифон. Но съм му ял попарата.

Когато Етър стана шампион, той играеше в ЦСКА.

Тогава загубихме само от "червените", Славия и Хасково.

Мачът на "Армията" беше през есента.

При един корнер Трифон скочи толкова високо, че никой не успя да го стигне и 1:0.

Така свърши мачът. Компромиси с никого не правеше.

Когато Бетис не го искаше повече, ЦСКА също не го привлече и аз го поканих в Етър.

Беше в сезона след нашата титла. Отидохме да играем на "Герена".

Трифон игра срещу Наско Сираков и не му даде да пипне топката. Мачът завърши 0:0.

Във времето те станаха приятели, играха в националния отбор.

Но пак ще повторя - Трифон не правеше компромиси с никого

Такъв беше - голям мъж, голям футболист, голям човек.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията