На 34 поредни финала с Ливърпул

В неделя следобед, когато ревът на "Уембли" достигне до сърцето на Лондон и целия свят, на трибуните ще има един специален човек.

На 72 години Ърни Ашли ще е там с червеното си шалче, фланелката с лика на Бил Шенкли и шапката, на която пише: "Армията на Юрген Клоп".

Роден и живял през всички тези години в Хюитън, откъдето е и Стивън Джерард, Ърни не е пропускал нито един финал на Ливърпул от 1965-а насам!

Това са 33 поредни мача за трофей, които клубът изигра за този период. Ърни е бил на всички!

Той реално е жив свидетел на цялата история на клуба в последните 51 години.

На цялата слава, защото това са златните години на Ливърпул.

Ред е на финала за Купата на лигата срещу Манчестър Сити. Но през годините мистър Ашли видя невероятни мачове.

През май 1965 г. той бе на "Уембли" едва 17-годишен, за да види как Ливърпул на Шенкли би Лийдс с 2:1.

След това изгледа наживо 7 финала за Купата на европейските шампиони:

Борусия (Мьонхенгладбах), Брюж, Реал Мадрид, Рома, Ювентус и два пъти Милан бяха съперниците.

Пет от тези битки бяха спечелени от "червените".

Ърни гледа три финала за Купата на УЕФА, като Брюж, Борусия (Мьонхенгладбах) и Алавес бяха подчинени от Ливърпул и трофеят бе отнесен у дома.

Запалянкото има билетите от 11 финала за Купата на ФА, 8 за Купата на лигата, един за КНК, три за Суперкупата на Европа...

Гледал е и 15 мача за Суперкупата на Англия, днес наричани Камюнити шийлд.

Ърни Ашли притежава сезонен билет за "Анфийлд" и е видял 13 пъти шампионска обиколна на любимия тим.

Нещо, което не се е случвало на великия клуб от 1990-а.

Единственият път, в който лудият ливърпулец е бил близо да пропусне финал, е през 1971-ва.

Тогава си чупи крака дни преди мача с Арсенал на "Уембли" за Купата на ФА. Но все пак успява да иде с патерици.

"Най-великият от всички тези мачове е този с Лийдс - първият - казва Ърни. - Баща ми е седял на "Коп" близо 60 години, аз просто го последвах. Най-добрите 15 години от живота ми бяха тези, в които Шенкли водеше Ливърпул."

Най-лошият му спомен е от загубата в Атина от Милан през 2007-а, когато купата на европейските шампиони е изпусната с 1:2.

Но след 33 финала, хубавите спомени са много повече от лошите за тази жива история на ливърпулския успех.