Генерала: Моето кълбо бе по-опасно от падането на Ван Гаал
Юрген Клоп се опитва да промени философията на англичаните
А преди три години Манчестър Юнайтед беше величие, за което всички на терена бяха звезди. Ван Гаал обаче успява убедително да налага млади футболисти.
Вероятно е принуден заради контузиите.
Така се появи този младеж Маркъс Рашфорд.
И ако приемем, че Мидтиланд не е от класата на Юнайтед, то двата му гола срещу Арсенал показват, че не е случаен футболист.
Може би в негово лице расте една нова световна звезда.
Затова ще повторя, че реакцията на Ван Гаал ми направи добро впечатление.
Тя беше насочена срещу всички, които му мислят лошото.
Дали е било опасно за здравето? Едва ли е мислил за това.
Вярно е, че и аз имах подобен номер преди години в ЦСКА.
Направих кълбо на терена, но това беше планирано и от чисто личен характер.
Когато загубихме от Нефтохимик, колегата от другата пейка изтича и ми показа пръст в лицето.
Трябваше да му отговаря по някакъв начин.
Не съм падал толкова ниско, за да отвръщам с пръста и затова реших да реагирам по този начин.
Не съм обидил никого. Иначе моето кълбо е по-опасно за здравето от падането на Ван Гаал.
Треньорската професия е изключително ветровита. Затова ще се спра и на Мануел Пелегрини.
Виждаме човек, който приема философски решението, че го сменят.
То затова се говори отдавна. Пелерини също знае, че не е вечен, но е професионалист.
Вероятно чувства и облекчение, знаейки, че напуска Манчестър Сити.
От друга страна футболистите видимо искат да играят повече за своя треньор.
Сити не е първият случай, в който се знае за рокадата няколко месеца преди нейния факт.
Дискусионно е дали е правилно или не. Може би обаче е по-честният начин.
При тези големи клубове има страх, че може да изпуснат набелязаната цел.
Затова Сити побърза да обяви Пеп Гуардиола и по този начин да не рискува да избере друго бъдеще.
Вярно е - понякога е болезнено и не докрай коректно.
Защато чисто теоритично в края на сезона Пелегрини може да стане шампион на Англия, може да спечели и Шампионската лига.
0 коментара