Великите времена на англо-италианската купа

Освен мача между носителя на Купата на лигата в Англия и този на Копа Италия, се играеше и надпревара с групова фаза и финал в два мача.

Изглеждаше като неравностойно състезание - от едната страна Наполи, Фиорентина, Рома, че дори и Ювентус.

От другата - Уест Бромич, Суиндън, Мидълзбро, Шефийлд Уензди и Съндърланд.

Но Суиндън разби Ювентус с 4:0 и 1:0, което бе прието като шок в Италия.

Английският тим спечели турнира през 1970-а, след като победи на финала и Наполи - друг сериозен тим от Апенините.

Още първият финал обаче показа, че това ще е един различен турнир.

Суиндън поведе с 3:0 на "Сан Паоло" в Неапол и публиката на домакините не издържа.

Мачът бе прекратен 13 минути преди края, предмети летяха по терена, а в тунела към съблекалните полиция пазеше играчите.

Година по-късно Блекпул би Болоня на финала, като спечели на "Ренато дал Ара", а победният гол на Мики Бърнс бе сигнал за нови безредици.

Рома взе купата през 1972-ра, а година по-късно Нюкасъл прибра трофея.

Турнирът набираше популярност, макар да бе далеч от посещаемостта, която успяваше да акумулира вътрешното първенство и в Англия, и в Италия.

С годините се установи традиция финалите да са на "Уембли", което за повечето тимове бе исторически, единствен шанс да играят на митичния стадион.

Пътят към него обаче се оказа пълен с изненади...

Бирмингам пътува до Анкона за мач от групите, игран пред около 1000 зрители в сряда следобед. На терена не бе никак спокойно.

Пол Тейт от гостите удари човек от щаба на домакините и настанаха битки по цялото игрище.

Полиция изкара играчите от Англия към съблекалните след мача, а треньорът на Анкона Масимо Качатори бе ударен с юмрук в лицето от Бари Фрай, лудия мениджър на Бирмингам.

"Битката за Анкона", нарекоха мача и в двете страни.

През годините турнирът видя имена като Габриел Батистута за Фиорентина и Джика Хаджи за Бреша, който го и спечели през 1994-а.

Последният шампион бе Дженоа, победил с 5:2 на "Уембли" Порт Вейл през март 1996 г.

Надпреварата загуби смисъл, когато Шампионската лига разшири хоризонтите, а телевизиите загубиха интерес към Англо-италианската купа.

Крайната равносметка бе няколко паметни скалпа, взети от тимове от втора и трета лига на Англия срещу грандове като Юве, Наполи и Рома.

Както и триумфи в Храма на футбола за тимове като Кремонезе (на снимката), Бреша, Нотс Каунти и Дженоа.