Пътеводител на българския футболен стопаджия

Ако Форд Префект - героят на Дъглас Адамс от великия "Пътеводител на галактическия стопаджия", попадне в родния футбол, дори неговата невъзмутимост може да бъде накърнена.

Познанията му, енцикполедични и базиращи се на опит, ще бъдат сериозно тествани и разколебани.

Да не говорим, че ако обича футбола като игра, а той несъмнено го обича, сетивата му ще са раздразнени.

Но най-важното е как един инопланетен гост или обикновен чужденец от нашата си Земя ще се ориентира в диалектиката и лексикона на родната игра.

Ако започнем от самите мачове, чужденецът (или Форд Префект) ще иска да знае дали е забранено на отборите да си вкарват по повече от 2 гола.

Можем да му кажем, че у нас този уикенд е бил Празник на сухите мрежи и така да се измъкнем.

Въпреки че той си беше направо резултатен в сравнение с предишните.

1:1 три пъти и веднъж зрелищното 1:3, с което Лудогорец победи Пирин.

После ще ни пита защо след всеки мач поне един от говорещите пред камери и микрофони люде е гневен, разчорлен и бълва думи на ръба на истерията.

И ще поиска превод...

Ще трябва да му обясним да не ползва google translate.

Там изразите "този е съдия на онзи" и "на тая нива не се играе" едва ли могат да минат от български на някакъв друг език адекватно преведени.

А и някои от изразите, произнесени на сръбско-македонско-български (Шенсой) вероятно и google translate не ги лови.

Да не говорим, че можем да го качим на машина на времето и да го върнем години назад, когато Гонзо - сам понякога приличащ на пришълец от друга планета по изказванията, ни убеждаваше, че е станал футболист с парцалената топка на сгурията на "Лаута".

Точно от там тръгна за футбола. Сега родният му стадион му се вижда гробница за играта.

Времената и възгледите се менят.