Абрамович разбра – нито една империя не е вечна

Пари Сен Жермен превзе Лондон, за да напомни на Роман Абрамович една максима – нито една империя в историята не е царувала вечно.

Когато руският олигарх дойде на „Стамфорд Бридж” през 2003 година, изсипа милиони, милиарди.

Наричаха го Царя.

И по нищо не личеше, че ще има друг богаташ, който така лудо да дава пари за футбол.

Само че Абрамович бе сам за кратко време.

Появиха се персийски шейхове и американски милиардери, с които Роман се наложи да се бори.

Сигурно историята го поиска – на осминафиналите в Шампионската лига Челси да срещне свръхбогатия Пари Сен Жермен.

И да покаже, че „сините” не са зомбито, което никой не може да убие.

А че босът, дори да сменя треньорите всеки месец, не може да си гарантира със следващия желания трофей.

Нищо ново под слънцето.

За втори път само в този сезон Абрамович ще трябва да преконструира империята си.

Загубите от ПСЖ бяха съвсем логични, а на преден план изпъкна фактът, че Челси няма достатъчно класа да се мери с французите.

Гуус Хидинк дойде като добрата фея от приказките, направи прилични резултати, но крайно недостатъчни.

ПСЖ бе в Лондон, за да убие птицата Феникс.

Да изхвърли Челси от осмицата на големите, където Абрамович иска да бъде неизменно.

С уникална лекота ПСЖ вкара два идентични гола, за да демонстрира на английските си клиенти, че не си учат уроците.

Когато Диего Коща излезе заради контузия, влезе Бертран Траоре.

Доказателство колко различно е нивото между титуляра и резервата.