Уволнете Венгер... лесно е да се каже. А после?

Арсенал се събуди с махмурлук на още един изуснат шанс.

На още един трофей, който си отива по лек и някак неочакван начин.

Загубата от Уотфорд у дома дойде в момент, в който поглед към евентуален полуфинал срещу Кристъл Палас или Евертън караше феновете да потриват ръце в очакване на нова Купа на ФА - трета поред.

Вместо това тимът на Арсен Венгер отива към нулев сезон, ако не броим, разбира се, Къмюнити шийлд от миналото лято.

А не бива да го броим, след като дори клубовете вече не го приемат насериозно.

И веднага се чуха гласове - Венгер аут!

Да, естествено, нормално е...

Арсенал чака титла от 12 години, а по-добър шанс от този сезон едва ли ще получи.

С Челси в криза, Юнайтед неузнаваем, Сити в период на преустройство, Ливърпул - неангажиращо далеч от върха...

Какво повече може да иска клубът от Северен Лондон?

Гласовете за уволнение или раздяла с Арсен Венгер са напълно обясними.

Феновете губят търпение за трофеи, за доминация, искат европейска слава.

Но задават ли си въпроса какво ще се случи в мига, в който Арсен няма да е вече мениджър на любимия им клуб?

Би трябвало да го правят.

Венгер влезе през вратите на стария и достолепен стадион "Хайбъри" през септември 1996 г.

Тогава Лий Диксън, Рей Парлър, Пол Мърсън и Тони Адамс се събираха в пъба на по 2-3 бири след тренировка, а "Еманюел" звучеше на феновете просто като заглавие на еротичен филм.

Апропо - става дума за Пти, който дойде и направи супер двойка в полузащитата с Патрик Виейра в първия шампионски сезон на Венгер.

За няколко години французинът промени всичко.

Това бе най-дисциплинираният клуб, най-професионално работещият, без да има талант от академията, с какъвто примерно разполагаше сър Алекс в Манчестър Юнайтед.

Венгер донесе успехи, като до 2004-а Арсенал бе единственият реален и постоянен съперник на "червените дяволи".