Атаката - мизерия за „синята” гордост

„Не знам колко положения трябва да създадем, за да вкараме гол - Венци Христов удари греда, Нар имаше положение от малкото наказателно поле, Тунде - също, вече ги забравих всичките.”

Цитатът е на Стойчо Стоев, треньора на Левски, след 0:0 със Славия.

Да, Франсис Нар имаше още една изгодна ситуация, а Джъстин Менголо не успя сам срещу вратаря.

В резултат „сините” докоснаха трите точки, но отново не ги взеха.

През втория полусезон отборът има 2 победи, 3 равенства и 1 загуба.

И тук изчезналите заработени 7 точки срещу Литекс нямат нищо общо.

Левски трудно пада, но и трудно бие.

Което се дължи на невиждано яловата за „синята” история атака.

На „Герена” имат най-здравата защита в елита, но нападението бележи колкото традиционно дефанзивни отбори като Берое и Черно море.

Не, Левски, не играе защитно, обикновено води играта, нерядко напира като Левски, но пред вратата топката става квадратна.

Срещу Славия поне се видяха повече създадени положени близо до вратата, докато в доста предишни мачове липсваше игра в наказателното поле.

Но цифрите често са по-силни от думите.

„Левски” заби 22 гола за 23 мача.

Няма такова чудо в историята.

Дори да се добавят 4-те гола от заличените два завършили мача с Литекс стават 26 попадения в 25 срещи.

Мизерия за „синята” гордост.

Коефициентът се оправя леко само ако се добавят три служебни гола за отмененото 3:0 с „оранжевите” от декември, но ще е срамота – за „Левски” и за всеки анализ.