Сасуоло – отборчето, което подлуди Италия

Сасуоло стана абсолютен шампион по причинен шок и срам през 2014 година.

Преди няколко години, когато отборът от Емилия-Романя беше на милиони светлинни години от Серия А, собственикът ѝ Джорджо Скуинци си призна, че цял живот стиска палци за Милан.

Сасуоло в Серия А през сезон 2013/14

38 мача – 9 победи, 7 равенства, 22 загуби; голова разлика 43-72, 34 т., 17-о място.

Най-продължителна серия без загуба: 4 мача (2 победи, 2 равенства)

И съответно мечтае само за две неща: да вкара „черно-зелените“ в италианския елит и да смачка фасона на Интер.

Що се касае до първата мечта, Сасуоло някак се промъкна в Серия А и дори геройски успя да избегне моментално завръщане във втория ешелон.

Но вторият блян на президента се превърна в груб фарс със садомазохистични нотки.

„Неровердите“ загубиха от омразния за него Интер с варварското 0:7. Впрочем въпреки унизителния нюанс на резултата тогава не се случи нищо скандално – дебютантите просто не издържаха на напрежението и потънаха в море от идиотски грешки.

2014 година трябваше да се превърне в годината на големия реванш.

Сасуоло „заякна“, „поумня“, взе сериозни нови попълнения и се научи да живее сред най-силните на Апенините. С една дума, „черно-зелените“ се готвеха да изчистят петното от собствената си репутация.

Сасуоло в Серия А този сезон

16 мача – 4 победи, 8 равенства, 4 загуби; голова разлика 17-21, 20 т., 16-о място.

Най-продължителна серия без загуба: 8 мача (4 победи, 4 равенства)

Ръководството, треньорът, играчите – преди дългоочаквания сблъсък с „нерадзурите“ всички повтаряха като папагали, че са си направили съответните изводи след миналогодишния погром и няма да допуснат кошмарът да се повтори, че грешките са били надлежно отчетени и този път отборът е подготвен отлично.

А после играчите в зелено и черно излязоха на игрището и отнесоха нови седем парчета: пак 0:7 една година по-късно!

„Не бих казал, че изгарям от срам, но няма как да скрия, че съм крайно разочарован“, измънка тогава един от най-стилните треньори в Италия Еузебио ди Франческо, който във въпросния неделен следобед бе принуден да влезе в ролята на тъжен клоун.

Но сега, в първите дни на 2015 година, можем уверено да заявим, че Сасуоло е един от малкото клубове, които с всички сили се стремят да предотвратят превръщането на футбола в пълна и убийствено скучна боза.

Кратката, но невероятно куриозна история на мачовете с Интер само потвърждава тази теза.

Двата кошмара

22-09-2013 Сасуоло – Интер 0:7

Паласио 7; Тайдер 23; Пучино 33 (автогол); Алварес 53; Милито 64, 83; Камбиасо 75

14-09-2014 Интер – Сасуоло 7:0

Икарди 4, 30, 53, Ковачич 21, Освалдо 43, 72, Гуарин 74

Алжирецът Сафир Тайдер, вкарал един от головете за Интер година по-рано, този път влезе в игра след почивката с екипа на Сасуоло.

Ди Франческо веднъж си призна, че навремето активно се е стремял да „краде“ тайните на треньорите, под чието ръководство е играл – Фабио Капело, Джиджи Кани, Лучано Спалети. Но най-много бил заимствал от истинския си учител в занаята Зденек Земан – атакуващата схема 4-3-3, защитата, изнесената далеч от собствената врата и т.н.

„Няма да изменя на принципите си дори и в Серия А. Сасуоло ще атакува и ще се стреми да държи инициативата“, твърдеше отличникът от школата в Коверчано преди две години.

Времето показа, че Ди Франческо държи на думата си.

В резултат на експериментите на специалиста (който преди това се провали в Лече) в Италия се появи един безразсъден и непредсказуем тим, който редовно гощава тифозите с истински зрелища.

Мачовете на Сасуоло се получават различни, но всеки един е интересен за гледане.

Напоследък футболът взе да си придава твърде много важност.

И е наложително патосът да се разрежда с нещо просто и весело, така че за всички ни е жизненоважно „черно-зелените“ да не свалят летвата.

Докато съставите на други отбори са пълни с милионери, собственици на ресторанти, яхти и безумно скъпи автомобили, в Сасуоло се подвизават скромни, но истински италианци с нормални заплати (Вършалко, Тайдер и Чибса са единствените трима легионери на „неровердите“).

И всички тези рагаци потвърждават тезата, че колкото повече пари имаш, толкова по-далеч си от истинския футбол.

Затова и привържениците на Сасуоло стават хора, които мечтаят поне веднъж в живота си да сътворят нещо безумно.

Този отбор неудържимо препуска напред, колекционира купища картони с различен цвят, порти безкрайно чисти положения и бележи голове, които обезсмислят и най-задълбочените тактически анализи

И целия този хаос се управлява от „Господин Зеления“, който всяка седмица изнася модно дефиле край тъчлинията.

Тази философия никога няма да донесе на отбора значими постижения и титли, но благодарение на нея броят на поклонниците на Сасуоло неизбежно ще нараства и ще се обогатява. Естествено, сред тях никога няма да откриете нито един ловец на евтина слава от онези, които се прехласват по Кристиано Роналдо.

Най-паметните мачове в елита

20-10-2013 Сасуоло – Болоня 2:1 (първа победа)

03-11-2013 Сампдория – Сасуоло 3:4 (първа победа като гост, хеттрик на Доменико Берарди)

12-01-2014 Сасуоло – Милан 4:3

Гостите поведоха с 2:0 още в 13-ата мин, след което Доменико Берарди заби четири попадения между 15-ата и 47-ата мин. Силите на миланския гранд стигнаха само за още един гол. След това поражение „росонерите“ уволниха Масимилиано Алегри.

06-05-2014 Фиорентина – Сасуоло 3:4 (Берарди пак герой, този път „само“ с хеттрик)

11-05-2014 Сасуоло – Дженоа 4:2

Победата, оставила „черно-зелените“ в Серия А.

18-10-2014 Сасуоло – Ювентус 1:1

Симоне Дзадза откри за домакините в 13-ата мин., но Пол Погба скоро изравни. „Неровердите“ обаче не се дадоха на шампионите и станаха първият отбор, съумял да отнеме точки на „Старата госпожа“ от началото на сезона.

06-12-2014 Рома – Сасуоло 2:2

Симоне Дзадза сензационно се разписа на два пъти за гостите, които дръпнаха с 2:0 още в 18-ата мин. „Вълците“, които играеха с едно наум заради решаващия сблъсък с Манчестър Сити в Шампионската лига, се добраха до равенство чрез Адем Ляич (78, 90+3), но и двете попадения предизвикаха много спорове (съмнителна дузпа и засада, макар и микроскопична).

Помислете се само: през 2006 година, когато „Скуадра адзура“ спечели четвърта световна титла в историята си, Сасуоло отпразнува свое собствено историческо събитие – влизане в Серия С1 (тоест преобразуване на клуба от полуаматьорски в напълно професионален).

От тогавашния състав понастоящем черно-зелената фланелка носят само Франческо Манянели и Алберто Помини. Но днес вече ни е трудно да си представим италианския елит без този отбор и неговите герои, презиращи страхливия (предпазлив) футбол.

Днес символи на Сасуоло са вратарят Андреа Консили, който допреди няколко години бе специалист №1 по хващане на дузпи на Апенините (преди да бъде изпреварен от феноменалния Самир Ханданович); Франческо Ачерби – защитникът, който на два пъти се пребори с рака и дебютира за националния тим на Италия; Доменико Берарди, който дори да не направи нищо специално до края на кариерата си, ще остане в историята като „Палача на Милан“ (нали помните четирите му гола във вратата на „росонерите“, заради които падна главата на Масимилиано Алегри?);

И разбира се, Симоне Дзадза – най-истинският претендент за почетния прякор „новия Виери“.

Неудържимият, неистов нападател, разполага с чудовищен арсенал от умения и демонстрира непресъхващо желание да разкъса противниците си на парчета. Един ден някой със сигурност ще извади за него сума от порядъка на 40 млн. евро.

Но докато всички тези момчета играят заедно, имаме привилегията да им се радваме (и всеки път като за последно).

2015 година може и да не ни обещава нищо хубаво, но със сигурност няма и поводи за отчаяние. Просто трябва да я прекараме така, както Симоне Дзадза прекара тези десет секунди: